Ан Райс - Полунощ 2

- Направих го заради теб, заради мен, заради Господ, ако изобщо го има. Принудих я да скочи от онзи прозорец. «Да видим сега как ще го виждаш без очи», крещях аз. «Как ще го караш да идва!» А майка ти пищеше в люлката си ето в тази стая. Трябваше да убия и нея. Трябваше да я задуша, докато Анта лежеше отвън на плочите. Само дето нямах този кураж. - Отново замълча, вдигна леко брадичка и тънките и? устни се разляха в усмивка. - Чувствам гнева ти. Чувствам, че ме осъждаш.

- Нима би могло да е иначе? - прошепна Роуан.

Старицата наведе глава. Сега светлината падаше върху бялата и? коса, а лицето и? оставаше в сянка.

- Но не можех да убия бебе - каза тя уморено. - Не можех да се накарам да взема възглавницата и да я притисна към лицето на Деидре. Мислех за старите истории за вещици, които принасяли в жертва на дявола бебета и после разбърквали маста им в котли. Ние сме вещици, да, ние - Мейфеър. Трябваше ли да пренеса в жертва това малко създание, както бяха правили те? Не, не можех да извърша подобно нещо.

Отново тишина.

- Той, разбира се, знаеше, че не мога! Щеше да разруши цялата къща, за да ме спре, ако се бях опитала.

Роуан чакаше, но накрая не издържа, накрая омразата и гневът започнаха да я давят и тя попита с надебелял глас:

- А какво и? стори след това - на майка ми - за да прекъснеш веригата, както се изрази?

Тишина.

- Кажи ми.

Старицата въздъхна. Обърна леко глава и се загледа през ръждясалата мрежа.

- Още от малка, когато си играеше в градината, аз я умолявах да се бори с него. Казвах и? да не го поглежда. Учех я да го отблъсква! И наистина спечелих тази борба, преборих се дори с меланхолията и?, с лудостта, с плача и?, с отвратителните и? признания, че пак е изгубила битката и го е пуснала в леглото си. Бях спечелила. Но после Кортланд я изнасили! И тогава аз направих всичко възможно, за да те отделя от нея и тя никога да не те потърси. Направих всичко възможно никога да не събере сила да избяга, да те намери, да те призове и да те потопи в своята лудост, в своята вина и истерия. Когато не искаха да и? направят електрошок в една болница, аз я водех в друга. Ако искаха да и? спрат лекарствата в една болница, аз я водех в друга. Казвах им каквото трябваше, за да я държат вързана за леглото, да и? дават лекарства и да и? правят електрошок. Казвах и? каквото трябваше, за да я карам да пищи и те да я връзват!

- Не, не ми казвай повече.

- Защо? Нали искаше да знаеш? Да, когато тя се извиваше под завивките като котка, аз им казвах да и? сложат инжекциите, да и?…

- Спри!

-… ги слагат два или три пъти на ден. Не ми пукаше дали ще я убия. Не исках да лежи там, като неговата играчка, и да…

- Спри. Спри.

- Защо? Беше негова до последния си ден. Последната и? дума беше неговото име. Направих всичко това единствено заради теб, заради теб, Роуан!

- Спри! - изсъска Роуан, а ръцете и? се вдигнаха във въздуха с разперени пръсти. - Спри! Мога да те убия заради това! Как смееш да говориш за Господ и за живота, когато си причинила това на едно младо момиче, като си го затворила в тази отвратителна къща. Ти си виновна. Ти си я направила беззащитна, болна и… Господ да ти е на помощ, ти си вещицата, ти си болна и жестока старица. Господ да ти е на помощ, проклета да си!

Карлота я гледаше потресена. Но след миг, на слабата светлина, лицето и? отново стана непроницаемо, очите и? зад кръглите стъкла на очилата светеха като копчета, а долната и? челюст увисна.

Роуан изстена, ръцете и? се вдигнаха към главата, заровиха се в косата, устните и? се стиснаха, за да спрат думите, да спрат гнева, да спрат болката.

- Да се продъниш в ада дано! - изпищя тя, а тялото и? се преви от яростта, която не можеше да потисне.

Старицата се намръщи, посегна напред и бастунът падна от ръката и?. Направи една неуверена крачка, после дясната и? ръка полетя към лявата подпора на люлеещия се стол. Крехкото и? тяло се изви бавно и потъна в стола. Главата и? се отпусна на високите летви.

Карлота не помръдна повече. Ръката и? се плъзна от подлакътника и увисна встрани.

В нощта се чуваше само смътното и безспирно жужене на насекомите и песента на жабите, а далечният рев на колите се сливаше с техния хор. Като че ли наблизо премина влак, отмервайки с тракане ритъма на нощната мелодия. Някъде далече се чу свирка, подобна на гърлено ридаене в мрака.

Роуан стоеше неподвижно, ръцете и? бяха отпуснати. Гледаше невиждащо през ръждясалата мрежа към тихото лениво движение на короните на дърветата. Изведнъж солото на жабите се извиси над останалите звуци на нощта и замря. Някаква кола мина по пустата улица отвъд желязната ограда, а светлината на фаровете и? прониза плътния саван на растенията.