Лиза Смит - Полунощ

Мило дневниче,

Толкова съм изплашена, че едва държа тази химикалка. Пиша с печатни букви, а не ръкописно, защото така се владея по-добре.

Питаш от какво съм изплашена? И когато ти отвърна „от Деймън“, няма да ми повярваш, не и ако си ни видяло преди два дни. Но за да разбереш, трябва да узнаеш няколко факта.

Чувало ли си фразата: „Играта сменя правилата си!“? Това означава, че всичко, всичко може да се случи. Така че дори този, който определя курса на залаганията и прибира залозите от хората, е принуден да им върне парите. Защото играта е претърпяла смайващ обрат и цялата ситуация се е променила. Дори не можеш да определиш шансовете, за да приемеш залозите.

Ето в какво положение се намирам и аз. Ето защо сърцето ми пулсира от страх в гърлото, главата, ушите, чак до върховете на пръстите.

Играта сменя правилата си.

Виждаш колко неравен е почеркът ми. Ами ако ръцете ми треперят така, когато отида да го видя? Може да изпусна подноса. Може да подразня Деймън. И тогава всичко може да се случи.

Май не обяснявам правилно ситуацията. Би трябвало първо да кажа, че ние се върнахме: Деймън, Мередит, Бони и аз. Бяхме в Тъмното измерение, а сега отново сме у дома. Заедно с една звездна сфера — и Стефан.

Стефан бе подмамен да отиде там от Шиничи и Мисао, братът и сестрата Китсунета, или зли лисичи духове, които му казали, че ако отиде в Тъмното измерение, ще може да развали проклятието да бъде вампир и отново да стане човек.

Излъгаха.

Вместо това го захвърлиха във вонящ затвор, без храна, светлина, топлина… и той бе пред прага на смъртта.

Но Деймън — тогава толкова различен — се съгласи да ни заведе там, за да се опитаме да го открием. И, о, дори нямам сили да опиша самото Тъмно измерение.

Ала най-важното е, че накрая открихме Стефан, но преди това се бяхме сдобили с двете половини на лисичия ключ, от който се нуждаехме, за да го освободим. Но… той приличаше на скелет, горкото момче. Изнесохме го от затвора на сламеника му, който по-късно Мат изгори; беше толкова въшлясал с отвратителни гадини. Но онази вечер ние го изкъпахме, сложихме го в леглото… а после го нахранихме. Да, с нашата кръв. Всички ние, човешките същества, дадохме от кръвта си, с изключение на госпожа Флауърс, която бе заета да приготвя билкови лапи, за да ги наложи на онези места по тялото му, където горките му кости направо щяха да пробият кожата.

Бяха го оставили почти да умре от глад! Бих могла да ги убия с голи ръце — или с моите сили на крилете — само ако можех да ги използвам правилно. Ала не мога. Зная, че има магия за крилете на разрушението, но нямам представа как да я призова.

Поне видях как Стефан живна, след като се нахрани с човешка кръв. (Признавам, че му дадох още няколко пъти от кръвта си извън графика, а би трябвало да съм пълен идиот за да не зная, че моята кръв е различна от тази на останалите хора — много по-богата е и се отрази чудотворно на Стефан.)

Така че Стефан се възстанови дотолкова, че на следващата сутрин можа да слезе долу, за да благодари на госпожа Флауърс за лековитите й отвари!

Обаче ние останалите — всички човешки същества — бяхме напълно изтощени. Дори не се сетихме за букета, защото не подозирахме, че в него има нещо специално. Получихме го тъкмо когато напускахме Тъмното измерение, от едно добро бяло китсуне, което бе затворено в килията срещу тази на Стефан, преди да проникнем в затвора и да го освободим. То беше толкова красиво! Никога не съм предполагала, че едно китсуне може да е добро. Но то даде букета на Стефан.

Както и да е, онази сутрин Деймън станал преди всички. Разбира се, той не можеше да даде от своята кръв, но вярвам, че би го сторил, ако можеше. Тогава беше такъв.

И тъкмо заради това не разбирам как мога сега да изпитвам този страх. Как можеш да си ужасен от някого, който те е целувал безспир… наричал те е скъпа, любима, своя принцеса? И с когото сте се смели заедно, а в очите му са танцували дяволити пламъчета? И който те е държал, когато си била изплашена до смърт, и те е уверявал, че няма от какво да се страхуваш, докато е с теб? Някой, когото само трябва да погледнеш, за да отгатнеш какво мисли? Някой, който те е защитавал, независимо какво му е струвало, от начало до край?