Лиза Смит - Полунощ

Знаеше, че подносът с чиниите и чашата с кафе бяха полетели в мрака в онзи първи миг, когато инстинктивно бе разтворила ръце. Но сега разпозна здравата хватка, разпозна уханието и разбра причината за ножа. И беше доволна, че го стори, защото се „гордееше“ със слабостта си толкова, колкото и Сейдж, ако беше на нейно място. Тя не беше от момичетата, които припадат!

Застави се да се отпусне в ръцете на Деймън, като внимателно избягна ножа. Искаше да му покаже, че тя не е заплаха.

— Здравей, принцесо — промълви в ухото й глас, галещ като кадифе. Девойката потръпна, но не от страх. Не, това беше нещо повече, сякаш отвътре цялата се разтопи. Ала той не отпусна хватката си.

— Деймън — изрече тя дрезгаво. — Тук съм, за да ти помогна. Моля те, пусни ме. Заради теб самия.

Ръката му се отдръпна от кръста й също така внезапно, както се бе сключила около него. Ножът вече не се притискаше в плътта й, макар че парещото усещане в гърлото й подсказваше, че Деймън го държи в готовност. Заместител на зъбите.

Чу се изщракване и стаята се обля в светлина.

Елена се извърна бавно към Деймън. И дори в този миг, когато беше блед и разрошен, с изпито от глад лице, той беше толкова прекрасен, че сърцето й се сви от сладостна болка. Черната коса, разпиляна върху челото; съвършените, изваяни черти на лицето; арогантната извивка на чувствените му устни — в момента стиснати мрачно…

— Къде е, Елена? — попита той рязко. Не какво. А къде. Знаеше, че тя не е глупава, и разбира се, знаеше, че хората в пансиона крият съзнателно звездната сфера от него.

— Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? — прошепна момичето.

Видя как очите му омекнаха от сянката на безпомощност и той пристъпи към нея, сякаш не можеше да се държи, ала в следващия миг лицето му отново стана сурово.

— Кажи ми и тогава може би и аз ще ти кажа повече.

— Аз… разбирам. Ами преди два дни си направихме график — рече Елена тихо. — Теглим жребий. Този, който изтегли листчето, на което е изписано кръстче, взима сферата от средата на кухненската маса, а всички останали се прибират в стаите си и остават там, докато този, на който се е паднало да вземе сферата, не я скрие. Днес не се падна на мен, така че не зная къде е. Но ти можеш да се опиташ да… ме изпиташ. — Девойката усети как тялото й изтръпна от страх при последните думи, почувства се слаба, безпомощна, лесно ранима.

Деймън се протегна и плъзна бавно ръка под косата й. Би могъл да удари главата й в стената или да я запрати през стаята. Би могъл просто да притисне врата й между ножа и ръката си, докато главата й не падне. Елена знаеше, че в сегашното си състояние бе готов да излее гнева си върху някой човек, но тя не стори нищо. Не каза нищо. Само стоеше и се взираше в очите му.

Деймън се наведе бавно към нея и докосна с устни — безкрайно нежно — нейните. Тя притвори очи. Ала в следващия миг той потръпна и отдръпна ръката си.

Чак тогава Елена се запита какво е станало с храната, която му носеше. Горещото кафе се бе разляло върху ръката й и едното й бедро, и бе попило в джинсите. Чашката и чинийката лежаха разбити на парчета на пода. Подносът и бисквитите бяха отскочили зад един стол. Обаче чинията със стека тартар по някакво чудо се бе приземила по дъно върху кушетката. Навсякъде бяха разпръснати прибори.

Елена усети как главата й клюмва, а раменете й се отпускат от страх и болка. Сега това бе нейната вселена — страхът и болката. Обгръщаха я отвсякъде, надвиваха я. Не беше ревла, но сега не можа да възпре сълзите, напиращи в очите й.

По дяволите! , помисли си Деймън.

Това беше тя. Елена. Той беше толкова сигурен, че някой противник го шпионира, че един от многобройните му врагове го е проследил и му устройва капан… някой, който е разбрал, че сега е слаб като дете.

Дори не му бе хрумнало, че може да е тя, докато не обви ръка около гъвкавото й тяло и не вдъхна парфюма на косата й, докато с другата притискаше студеното, хлъзгаво острие към гърлото й.

И тогава светна лампата и видя това, за което вече се бе досетил. Невероятно! Той не я бе познал. Спотайваше се отвън в градината, когато видя, че вратата на килера е отворена. Тутакси разбра, че има неканен гост. Ала с притъпените си сетива не можеше да отгатне кой е вътре.

Никакви извинения не можеха да прикрият фактите. Той бе наранил и изплашил Елена. Той я бе наранил. И вместо да й се извини, се бе опитал да изтръгне насила истината от нея заради егоистичните си стремежи.

А сега, гърлото й…