Ан Райс: Полунощ 2

Вярвам, че ако положим усилия, ще успеем да създадем рая на земята. Че го създаваме всеки път, когато обичаме, всеки път, когато прегръщаме, всеки път, когато искаме да съградим, вместо да разрушим, и всеки път, когато избираме живота пред смъртта и естественото пред неестественото, доколкото успяваме да ги различим.

В края на краищата предполагам, че вярвам и в това, че вътрешният мир може да бъде постигнат дори пред лицето на най-големия ужас, дори след най-страшната загуба. Може да бъде постигнат чрез вяра в промяната и чрез вяра в свободната воля и случайността, чрез вяра в нас самите - в това, че пред лицето на голямо бедствие по-често взимаме правилното решение.

Наша е силата и славата, защото сме способни да родим идеи, безкрайно по-силни и по-издръжливи от нас самите.

Това е моето кредо. Затова вярвам в своята интерпретация на историята на вещиците Мейфеър.

Вероятно няма да успея да я защитя пред философите от Таламаска. Може би дори няма да бъде включена в досието. Но това е моята вяра, защото само тя има значение и ме поддържа. И ако трябва да умра още в този миг, няма да се страхувам. Защото не мога да повярвам, че там отвъд ни чака само ужас и хаос.

Ако ли пък ни чака откровение, то трябва да е също толкова добро, както и идеалите ни, както личната ни философия. Защото природата обгръща и видимо, и невидимо и няма как да не достигне и за нас. Онова, което кара цветята да се отварят и снегът да вали, трябва да съдържа мъдрост и някаква същностна тайна, сложна и красива като цъфтящата камелия или като облаците, скупчени над главите ни - бели и чисти в чернотата.

Ако не е така, значи сме в капана на някаква потресаваща ирония. И тогава онези изчадия от ада може наистина да танцуват в салона. Наистина може да съществува дявол, а хората, които изгарят други хора, ще са добри.

Но този свят е твърде красив, за да е така.

Или поне на мен ми изглежда такъв сега, когато седя на страничната веранда, в люлеещия се стол, след като глъчката на Марди Грас отдавна е отшумяла, а аз пиша на светлината на далечната лампа в салона зад гърба ми.

Само потенциалът ни за добро е толкова прекрасен като копринения южен ветрец, като аромата на дъжда, който заваля току-що и барабани по потрепващите листа съвсем нежно - сякаш е само призрак на дъжд, проблясващ в сребристо в тъканта на всепоглъщащия мрак.

Върни се, Роуан. Чакам те.»

Край

Сканиране: ganinka, 2011

Разпознаване и корекция: hrUssI, 2013

1 Героиня на Жан Жироду. - Бел.прев.

2 Rowan tree (англ.). - Бел.прев.

3 Библия, Стар Завет, Царства I, 28:7-20. Изд. на Св. Синод. - Бел.ред.

??

??

??

??

1