Тереза Медейрос - След полунощ

Лондон, 1820 година

Мъжът бродеше през забулените в мъгла улици в търсене на плячка. Стъпките му по паважа бяха само шепот, развяващото се палто се плъзгаше от сянка към сянка. Макар че на минаване привличаше жадните погледи на главорези, улични крадци и евтини проститутки, дебнещи в тъмните входове, той не им обръщаше внимание. За него нощта не криеше ужаси. Или поне не такива, които идваха от живите.

В последно време мракът беше станал любимото му време от деня — и същевременно най-големият му враг. Часове, за които копнееше и от които се стремеше да избяга. Когато вятърът нахлу в тясната уличка и довя мъгла и облаци, той вдигна лице към луната. Сетивата му се разкъсваха от жажда за светлина. Но дори под мътно-сребърните лъчи не можеше да се освободи от жаждата за кръв, завладяла душата му. Може би вече беше късно. Може би вече се бе превърнал в един от онези, които гонеше. В хищник без милост и разкаяние.

И тогава го чу — тих женски смях, последван от мърморене на мъж, дрезгаво и заклинателно. Той се оттегли в сянката, мушна ръка под палтото си и зачака плячката да се приближи.

Мъжът вероятно беше някой от младите светски лъвове, опиянен от победата си в игралните салони на Ковънт Гардън или от постиженията си в един от многото вертепи в квартала. Бобровата шапка беше нахлупена накриво върху модната му фризура. Жената, която висеше на ръката му, изглеждаше съвсем млада. Елегантната, но овехтялата рокля и начервените бузи издаваха, че е една от многото проститутки, които се мотаеха пред вертепите и игралните салони с надеждата да си намерят покровител за повече от една нощ.

Мъжът очевидно беше пиян. Запя някаква модна песничка и завъртя жената в пародия на валс, после я притисна към най-близкия стълб. В пронизителното й кискане зазвучаха отчаяние и упоритост. Негодникът мушна ръка в корсажа и започна да мачка гърдите й. После нави гъстата тъмнокестенява коса на другата си ръка и дръпна главата й назад, за да разголи тънката, нежно извита шия под лунната светлина.

При вида на женската шия — толкова крехка, толкова грациозна и лесно ранима — във вътрешността му лумна неестествен глад.

Той излезе от сянката и пристъпи към мъжа. Сграбчи го за рамото и го завъртя. Момичето видя дивия блясък в очите му и красивото лице се сгърчи от страх. Проститутката направи няколко крачки назад и се отпусна на колене, като придържаше с две ръце разкъсаното си деколте.

Той стисна жертвата си за гърлото и я запрати към уличния стълб. Вдигна мъжа с лекота и го хвана здраво, докато краката му заритаха безпомощно във въздуха и бледосините очи изскочиха от орбитите. В зениците им светеха и гняв, и страх. Ала най-доброто беше безутешното разпознаване, което дойде твърде късно и остана безполезно.

— Прости ми, приятелче — изръмжа той и на устните му заигра измамна усмивка. — Знаеш, че не ти се бъркам в работата, но съм убеден, че дамата обеща този танц на мен.

— Нашата сестра ще се омъжи за вампир! — оповести драматично Порция.

— Това е чудесно, скъпа — отговори с отсъстващ вид Каролайн и написа още няколко цифри в сметководната книга, която лежеше разтворена на малкото й писалище.

Отдавна се беше научила да не обръща особено внимание на бликащата фантазия на седемнадесетгодишната си сестричка и на склонността й да театралничи. Не можеше да си позволи да занемарява задълженията си всеки път, когато Порция виждаше в купчината с боклук вълк-единак или се просваше на дивана и заявяваше, че се е заразила от чума.

— Трябва незабавно да пишеш на леля Мариета и да изискаш да върне Вивиан вкъщи, преди да е станало твърде късно. Ние сме единствената й надежда, Каролайн!

Голямата сестра вдигна очи от редиците числа и с изненада установи, че скъпата й сестричка е искрено загрижена. Порция стоеше в средата на прашния салон и държеше в треперещата си ръка писмо. Тъмносините й очи изглеждаха стъписани, а винаги розовите бузи бяха загубили цвета си, сякаш някой негодник беше изсмукал всичката кръв от младото й тяло.

— Какво се е случило пак, за бога? Какво си измисляш? — С нарастваща загриженост Каролайн остави молива и скочи от стола. Беше седяла над сметководната книга почти три часа, за да намери начин да извади месечните разходи на малкото си домакинство от приходите, без накрая да стои нула. Раздвижи рамене, за да прогони сковаността, и взе писмото от ръката на сестра си.