Тереза Медейрос: След полунощ

— Сигурна съм, че не е чак толкова лошо. Дай да видя.

Каролайн веднага позна почерка на средната си сестра. Вивиан пишеше с много завъртулки, които правеха буквите трудно разбираеми. Като прибра една досадна къдрица от русата си коса зад ухото, младата дама прегледа бегло полученото писмо. Мина набързо през безкрайните описания на прекрасни бални рокли и чудни излети в Хайд Парк. Не й трябваше много време, за да намери мястото, което бе накарало Порция да побледнее.

— О, небеса — пошепна изненадано тя и вдигна вежди.

— Нашата скъпа Вивиан е прекарала в Лондон само месец, а вече си има обожател.

Докато четеше, Каролайн се опитваше да прогони от сърцето си добре познатото пробождане на завистта. Когато леля им Мариета предложи да въведе Вивиан в обществото, голямата сестра дори не помисли да възрази. След като родителите им загинаха при злополука с каретата в деня, преди да представят първата си дъщеря в двора, това важно събитие се отложи за неопределено време. Още тогава Каролайн прогони решително всички чувства, които поне малко приличаха на завист, и изпрати Вивиан в Лондон с всички красиви неща, които майка им беше избирала за нейния дебют. Беше само губене на време да тъгува за нещо, което беше в миналото и вече не можеше да се промени — а времето беше скъпоценно. Представянето й в обществото беше мечта, която никога нямаше да стане действителност. Междувременно Каролайн беше навършила двадесет и четири години и се чувстваше стара мома. Чувството беше толкова окончателно, че бе необходимо чудо, за да промени нещо в живота й.

— Обожател ли? Чудовище, искаш да кажеш! — Порция надникна над рамото й и една от черните й къдрици я по-гъделичка по лицето. — Още ли не си прочела името на негодника?

— Разбира се, че го прочетох. Вивиан го е изписала с най-красивия си почерк и даже го е украсила с любов. — Каролайн обърна втората страница и изкриви лице. — Велики боже, наистина е нарисувала сърчице над главната буква!

— Щом споменаването на името му не събужда в сърцето ти страх и ужас, значи нямаш ни най-малка представа кой е този мъж и с какво се е прославил.

— Мисля, че вече знам що за човек е. — Каролайн продължаваше да чете писмото. — Скъпата ни сестричка е изброила подробно всичките му предимства. От пламенните й думи мога само да заключа, че този джентълмен е по-богат на добродетели дори от епископа на Кентърбъри.

— Да, да, прочетох. Вивиан описва многословно кройката на фрака му и елегантно завързаното шалче, споменава за щедростта му към вдовици и сираци, но никъде не пише, че обожателят й е вампир.

Каролайн се обърна рязко към сестра си. Търпението й свършваше.

— Стига, Порция! Откакто прочете онази смешна книга на доктор Полидори, виждаш вампири зад всяка завеса и зад всяко стайно растение. Ако знаех, че „Вампирът“ ще те завладее така и ще окрили фантазията ти, щях да хвърля книгата на боклука още при пристигането й. Тогава поне някой от върколаците, които според теб се ровят всяка нощ в нашия боклук, щеше да я грабне и да я зарови някъде далеч.

Порция се изправи в целия си ръст от метър и петдесет и осем, смръщи носле и заяви:

— Всички знаят, че историята не е написана от доктор Полидори. Самият той е признал, че я публикува по поръка на своя най-прочут пациент — някой си Джордж Гордън Байрон.

— Обаче лорд Байрон отрича твърденията на лекаря, ако позволиш да ти напомня.

— Можеш ли да го обвиниш за това? Какво друго би могъл да каже, след като безогледният, винаги мрачен Рутхевън е едва прикрита версия на неговия характер? Може да отрича, колкото си ще, но „Вампирът“ разкри истинската му същност пред всички хора, които искат да я видят.

Каролайн въздъхна и мускулчетата на слепоочията й запулсираха.

— Значи според теб истинската му същност е на кръвожадно нощно същество?

— Как можеш да се съмняваш в това, след като прочете „Неверника“? — В очите на Порция се появи отнесеност, твърде добре позната на сестра й. Момичето вдигна ръка, зае драматична поза и издекламира:

Когато гласът на Порция заглъхна с подходящата за случая тайнственост, Каролайн разтриваше с два пръста пулсиращите си слепоочия.