Тереза Медейрос - След полунощ

Като си припомни нощта, когато петдесет и осемгодишният стар ерген великодушно я покани да се премести в господарската къща и да му стане жена, Каролайн се разтрепери. Тогава беше само седемнадесетгодишна…

— Предпочитам да отдам душата си на вампир, отколкото да се оженя за онзи страдащ от подагра стар скъперник!

Порция се отпусна на старата отоманка, която беше започнала да губи памучния си пълнеж много преди момичетата да се нанесат във вилата. Опря брадичка на дланите си и погледна обвинително Каролайн.

— Исках да кажа, че можеше да му откажеш учтиво. Вместо това ти го избута навън и той затъна в снежната пряспа.

— Според мен приложих най-доброто средство, за да охладя страстта му завинаги. Между другото — отбеляза полугласно Каролайн.

След като се бе опитал да я убеди с думи, че ще е много внимателен съпруг, братовчедът Сесил я сграбчи с дебелите си пръсти и я привлече към себе си с намерението да сломи съпротивата й с целувка. Като усети горещия, жаден език върху здраво стиснатите си устни, Каролайн се потърси от отвращение. И малкото роднинска привързаност към Сесил изчезна завинаги. При спомена за тази целувка всеки път изпитваше диво желание да измие устата си със сапун.

Въздъхна тежко и се отпусна на отоманката до Порция.

— Не исках да безпокоя нито теб, нито Вивиан, но при последното си посещение на учтивост братовчедът Сесил намекна също, че достатъчно дълго сме злоупотребявали с великодушието му. Че ако не му разреша известни… свободи… — Тя преглътна и извърна глава, неспособна да понесе невинния поглед на Порция. — При което изрично подчерта, че този път трябва да стане без благословията на свещеник… Та ако не го допусна близо до себе си, много скоро щяло да се наложи да си потърсим нова квартира.

— Отвратителен тип! — изсъска вбесено Порция. — Ловна хижа, ама че глупост! Трябваше да му отрежеш грозната глава и да я препарираш, за да я окачим в салона!

— Дори ако това е единствената ни възможност да останем в Еджъли, не знам още колко време ще мога да посрещам разходите с малката ни издръжка. Миналата седмица например трябваше да реша дали да купя гъска за вечеря или да дам на поправка обувките ти. Зимните ни палта са се прокъсали, покривът тече и вече нямаме съдове, за да ги слагаме под дупките.

Каролайн отмести поглед от възмутеното лице на Порция и го плъзна по роклята й. Първо тя беше носила избледнелия поплин, после Вивиан, а сега — Порция. Пълната гръд на сестричката й опъваше отеснелия корсаж, многократно пришиваният подгъв се триеше в износените ботушки.

— Нима понякога не ти липсват многото излишни дреболийки, които ти и Вивиан обичахте толкова силно, докато мама и татко бяха живи? Водни бои, свирене на пиано, копринени панделки, седефени гребени за красивата ти коса…

— Мисля, че не ми беше трудно да се лиша от тях, докато трите бяхме заедно. — Порция облегна глава на рамото на сестра си. — Но винаги забелязвах как ти слагаш в чинията си по-малка порция, за да има достатъчно за нас.

Каролайн помилва меките й къдрици.

— Един ден ти ще бъдеш обожавана млада дама, скъпа сестричке. Ала не забравяй: Вивиан е красавицата в нашето семейство и именно тя може да си намери богат съпруг, който да ни освободи от скъперничеството и интригите на братовчеда Сесил и да подсигури бъдещето ни.

Порция вдигна глава и я погледна втренчено. По гъстите тъмни мигли бяха надвиснали сребърни сълзи.

— Нима не разбираш, Каролайн? Ако Вивиан попадне под властта на онзи дявол, може би няма да има бъдеще. Ако му дари сърцето си, ние ще я загубим завинаги!

В погледа на сестричката й светеше пламенна молба и Каролайн усети как се зарази от тревогата й. Ако Вивиан успееше да си намери съпруг, нямаше да мине много време и между многобройните му приятели и роднини щеше да се намери мъж и за Порция. Някой от двамата сигурно щеше да прояви великодушие и да покани голямата сестра да живее в дома му. Ако не, тя щеше да прекара остатъка от живота си в тази мрачна вила, напълно зависима от милосърдието на братовчеда Сесил. При тази мисъл по гърба й пробягаха студени тръпки. Беше достатъчно възрастна, за да знае, че има мъже, които са много по-страшни от вампири.

Ала преди да се опита да разсее грижите на Порция, в салона влезе Ана. С влачещи се стъпки и сведена белокоса глава.

— Какво има? — попита учудено Каролайн и стана от дивана.

— Това току-що пристигна за вас, мис.

Каролайн взе писмото от сбръчканите ръце на Ана, без да попита от кого е. Старите очи на вярната прислужница отдавна не виждаха добре.