Тереза Медейрос - След полунощ

— Това изобщо не доказва, че Байрон е вампир. Показва само, че като всеки голям поет и той понякога пише безсмислици. Мога само да се надявам, че имаш и по-убедителни доказателства, за да обвиниш обожателя на Вивиан. Ако не, ще си помисля, че постъпваш както преди няколко години, когато ме събуди преди разсъмване и се развика, че между гъбите в градината живее семейство елфи. Сигурно можеш да си представиш колко бях разочарована, когато минах боса по влажната трева и установих, че твоите елфи са всъщност гъсеници и нито една от тях няма прозрачни крилца, посипани със златен прах.

Порция се изчерви, но изобщо не изглеждаше убедена. Нацупи се и обърна гръб на сестра си.

— Тогава бях глупаво десетгодишно момиченце. Мога да те уверя, че това, което ти казвам, не е моя измислица. Не си ли спомняш слуховете в клюкарските вестничета при последното му пребиваване в Лондон? Обожателят на Вивиан е прекарал няколко месеца в столицата и нито веднъж не е бил видян на дневна светлина.

Каролайн изпухтя презрително — съвсем не като дама.

— Това изобщо не е поведение, което може да се припише само на вампирите. Повечето млади джентълмени от столицата прекарват дните си в сън, след като са гуляли някъде цяла нощ. Излизат от спалните си едва когато слънцето залезе и отново започват да пият, да играят карти и да обикалят вертепите в съмнителните квартали.

Порция я сграбчи за ръката.

— Не ти ли се струва малко странно, че той е пристигнал в градската си къща под закрилата на мрака и си е заминал също по тъмно? Че е заповядал на слугите да спуснат всички завеси и да не ги вдигат през деня? Че е покрил всички огледала с черен креп?

Каролайн вдигна рамене.

— Може да е бил в траур. Може би наскоро е загубил скъп на сърцето му човек.

— Или нещо, което му е било скъпо. Като например безсмъртната си душа.

— Ако наистина се говорят такива неща за него, надали е желан гост в салоните на дамите и на другите вечерни забавления.

— Напротив, напротив — възрази бурно Порция. — Доброто общество много харесва скандалите и загадките. Миналата седмица четох във вестника, че този сезон обожателят на нашата сестра ще даде бал с маски в своето имение. Лондончани се бият да получат покана. Ако съдя по всичко написано за него, той е един от най-желаните ергени в града. Затова трябва да освободим Вивиан от ноктите му, преди да е станало твърде късно. На всяка цена.

Тя се вкопчи още по-силно в ръката на сестра си и Каролайн недоволно се освободи от хватката й. Не можеше да си позволи да се поддаде на мрачните фантазии на сестра си. Тя беше най-голямата. Разумната голяма сестра, принудена от обстоятелствата да се грижи за двете по-малки момичета. След ранната смърт на двамата им родители преди осем години тя стана и майка, и баща на Вивиан и Порция. Никога нямаше да забрави как утешаваше двете неудържимо хълцащи малки момичета, макар че собственото й сърце се разкъсваше от болка.

— Не искам да ставам лоша, Порция, но е крайно време да се научиш да обуздаваш фантазията си. В крайна сметка не се случва всеки ден един виконт да ухажва момиче без зестра.

— Значи не те е грижа, че Вивиан ще се омъжи за вампир, само защото той е виконт? Нима не разбираш, че той обикаля салоните на доброто общество в търсене на невинна душа, която да открадне?

Каролайн ощипа сестра си по бузата и с радост видя как кожата порозовя.

— Ако зависи от мен, няма да му продам душата на Вивиан за по-малко от хиляда фунта годишно.

Порция въздъхна театрално.

— В толкова ли голям товар се превърнахме за теб? Толкова ли се стараеш да се отървеш от нас?

Усмивката на Каролайн моментално угасна.

— Естествено, че не. Но ти знаеш не по-зле от мен, че не можем вечно да разчитаме на великодушието на братовчеда Сесил.

След смъртта на баща им вторият му братовчед моментално поиска полагащото му се наследство. Братовчедът Сесил беше много горд с християнската си добродетел, когато пресели момичетата от просторния им родителски дом в мрачната вила, построена в най-пустата, най-влажната част на имението. Трите живееха тук вече осем години с нищожна издръжка и двама стари слуги.

— Когато ни посети миналата седмица — напомни Каролайн на сестра си, — ходеше напред-назад в салона и през цялото време пускаше намеци, че много искал да преустрои вилата в ловна хижа.

— Знаеш, че щеше да прояви повече щедрост към нас, ако преди години не беше отхвърлила предложението му толкова категорично и с такава явна погнуса.