Тереза Медейрос: След полунощ

Когато каретата забави ход и най-сетне спря, Каролайн протегна шия, за да види по-добре целта на пътуването им. Четириетажната къща в грегориански стил не се отличаваше почти по нищо от другите, издигнати около площада — никакви пръскащи вода ангелчета по шиферния покрив, никакви фигури в черни наметки по балконите с железни парапети, никакви приглушени викове от килера за въглища.

Вместо да са закрити от тъмни завеси, големите прозорци сияеха в ярката светлина на стотици свещи и посрещаха гостите с добре дошли.

— Пристигнахме! — оповести леля Мариета и взе чантичката и ветрилото си. — Да побързаме, Вивиан. Сигурна съм, че твоят лорд Тревелиън вече те очаква нетърпеливо.

— Той не е моят лорд Тревелиън, лельо — поправи я спокойно Вивиан. — Все още не е направил дори намек за намеренията си.

Нежните бузи на момичето се обагриха в розовина и Каролайн въздъхна. Имаше ли на света мъж, който да не се влюби през глава в сестра й?

Тя протегна ръка и стисна окуражително лакътя на Вивиан.

— Леля Мариета е права, скъпа. Ако си завладяла сърцето на този мъж, значи е само въпрос на време, докато ти предложи името си.

Слязоха една след друга от каретата, подкрепяни от чакащия лакей. Когато дойде редът на Порция, момичето се поколеба. Лакеят се покашля многозначително и протегна ръка по-навътре в каретата.

Каролайн почака малко, после посегна покрай него и издърпа сестра си навън. Когато Порция се спъна и падна в прегръдките й, Каролайн пошепна в ухото й през здраво стиснати зъби:

— Нали чу какво каза Вивиан! Няма нищо страшно да си канена на среднощна вечеря у някой джентълмен.

— Особено ако е…

— Не смей да го кажеш! — изсъска предупредително Каролайн. — Ако чуя думата от устата ти, ще те ухапя.

Леля Мариета и Вивиан вече бяха влезли в къщата. Каролайн стисна лакътя на нацупената си сестричка и се запъти към вратата. Малко преди да стъпят на стълбището, от сянката се отдели тъмна фигурка и се отдалечи с тих плясък на крилете. Порция сви глава между раменете си и нададе оглушителен писък.

— Видя ли, видя ли? — изплака тя и заби нокти в дългите бели ръкавици на Каролайн. — Това беше прилеп!

— Не ставай глупава. Сигурна съм, че беше някаква друга нощна птица. — Докато се опитваше да разсее опасенията на сестра си, тя поглеждаше скришом към покрива и за повече сигурност нахлупи качулката на наметката по-дълбоко над очите си.

Много скоро влязоха в ярко осветената входна зала. Мелодичният звън на чаши, приглушени смехове и благозвучните тонове на соната от Хайдн изпълваха помещението. Паркетът беше излъскан до блясък и Каролайн видя съвсем ясно отражението си върху дървото. Стараейки се да не зяпа като провинциалистка, тя подаде наметката си на едно пълнобузо момиче. След като я пое, прислужницата се обърна с очакване към Порция.

— Не, благодаря — поклати глава девойката. — Мисля, че съм настинала, и предпочитам да си остана с наметката. — Тя се уви по-плътно в черната пелерина и се изкашля, за да потвърди думите си.

Каролайн се усмихна извинително на прислужницата и протегна ръка.

— Не ставай глупава, скъпа. Ако ти стане горещо, настинката ти може да завърши смъртоносно.

Порция видя стоманения блясък в зениците на сестра си и разбра предупреждението. Макар и колебливо, свали наметката. Стройната й шия беше увита в дебел вълнен шал. Каролайн го дръпна, но Порция не й позволи да го свали. В крайна сметка Каролайн спечели недостойната битка и откри под вълнения тънък копринен шал.

Отвърза го, опитвайки се да се пребори с желанието да удуши с него сестра си, и внезапно усети хапеща миризма. Наведе се и подуши шията на Порция.

— Каква е тази воня, за бога? Да не е чесън?

Порция изправи рамене.

— Със сигурност не. Това е новият ми парфюм. — Вирна нос и мина покрай Каролайн, носейки след себе си облак от миризма на чесън. Каролайн връчи шала на зяпналото момиче и последва сестра си в салона.

Докато оглеждаше елегантната компания, тя почти си пожела да си беше останала с наметката. Вивиан изглеждаше прекрасно в роклята от небесносин поплин, Порция, издокарана в най-хубавата си неделна рокля, също беше очарователна. Тъй като в последно време полите се носеха по-къси и новата мода изискваше големи деколтета, Каролайн се надяваше никой да не заподозре, че роклята на Порция е на повече от две години.

За разлика от сестрите си тя беше принудена да разрови сандъците на майка им, за да намери дрехи за пътуването до Лондон. Можеше само да бъде благодарна, че Луиза Кабът е била висока и стройна като нея и бюстът й не е бил особено пищен. Вечерната рокля от бледа индийска коприна, която бе избрала за тази вечер, беше със скромна кройка в гръцки стил: с квадратно деколте, висока талия и без никакви рюшове. Май нямаше нищо общо с най-новата мода.