Тереза Медейрос - Скандална нощ

Лондон, 1825 година

Карлота Ан Фърли се промъкна навън. За нещастие, тя не само се измъкна от прозореца на втория етаж на елегантната градска къща на леля си в Мейфеър, но също и от корсета на елегантната бална рокля. Това й се бе отдало без усложнения, тъй като копринените връзки, които украсяваха корсета се бяха закачили на един пирон върху перваза.

— Хариет — шепнеше отчаяно Лоти, — Хариет, къде си? Спешно се нуждая от помощта ти!

Тя протегна врат и погледна в уютния салон, където преди няколко минути бе седяла удобно. Котка с пухкава бяла козина дремеше пред камината, а Хариет като че ли бе изчезнала, заедно с щастието на Лоти.

— Къде ли се е скрила глупавата гъска — мърмореше тя. Докато се мъчеше да освободи връзките от пирона, тя се подхлъзна с гладките подметки на тънките си обувки от ярешка кожа, падна върху един хлъзгав клон и отчаяно се помъчи да се задържи върху него. Тайно поглеждаше през рамо надолу, а ръцете я заболяха от напрежение. Каменните плочи на терасата под нея, които преди няколко минути изглеждаха лесно достижими, сега като че ли бяха отдалечени на мили разстояние. За миг помисли да повика лакея, но се страхуваше, че с него ще дойде брат й и ще я види в това неприятно положение. Въпреки че беше само две години по-голям, Джордж, който току-що се беше върнал от обиколка на континента, при всеки удобен случай бе готов да поучава малката си сестра с новопридобития си житейски опит.

От френския прозорец на северната страна прозвучаха нестройни звуци на струнен квартет, който настройва инструментите си. Лоти знаеше, че скоро ще чуе шум от карети, примесен с тихи гласове и шеги, когато каймакът на лондонското висше общество се събере, за да отпразнува дебюта й. Никой нямаше да се сети, че виновникът за събитието виси от прозореца на втория етаж.

Лоти нямаше да бъде в това положение, ако Стърлинг Харлоу, неин зет и настойник бе организирал дебюта й в Девънбрук Хаус, просторната градска къща в Уест Енд. Но братовчедката Даяна изтръгна от него обещанието, да й предостави тази част.

Не беше трудно да си представи как важните гости заобиколят тялото й, лежащо изпочупено върху терасата. Дамите щяха да притискат устни с напарфюмираните си дантелени кърпички, за да подтиснат риданията, а мъжете щяха тъжно да клатят глава, да цъкат съжалително с език и тихо да отбелязват колко жалко е да се лишат завинаги от очарователното присъствие на Лоти. Тя отправи тъжен поглед към виолетовия поплин на вечерната си рокля. Ако не я похаби при падането, сигурно щяха да я погребат с нея.

Не бе трудно да си представи какво ще се случи. Сестра й Лора щеше да положи върху гърдите на мъжа си подпухналото си от плач лице и нежното й сърце щеше за последен път да се сломи от лекомислието на Лоти. Най-неприятно обаче ще бъде горчивото разочарование, изписано върху красивото лице на зет й. Стърлинг бе употребил твърде много време, търпение и пари, за да я превърне в изискана дама. Днес беше последният й шанс да докаже, че усилията му не са били напразни.

Навярно Лоти още щеше да седи пред огледалото на тоалетката, ако най-добрата й приятелка Хариет не бе влязла точно когато камериерката на леля й довършваше прическата й.

Забелязала нервниченето на приятелката си, Лоти се надигна бързо.

— Благодаря, Целеста, приключихме.

След като камериерката излезе, Лоти се приближи до приятелката си.

— Какво има, Хариет? Какво те мъчи?

Въпреки че Хариет Дъмуинкъл не беше всъщност дебела, всичко в нея я правеше да изглежда закръглена — бузите с трапчинки, стъклата на телените очила пред кафявите й очи на кошута, раменете, които висяха надолу, въпреки безкрайните часове с атласа върху главата. Самото й име предизвикваше безпощадни подигравки от страна на съученичките. Освен това се говореше, че момичето всъщност малко… все пак… изглежда глуповато.

Тъй като не можеше безропотно да понася несправедливости, Лоти се обяви за защитничка на Хариет. Дори и пред себе си, тя не си признаваше, че поради духовна тромавост добродушното момиче вземаше участие в скитанията на Лоти, без да се интересува от последствията. Хариет хвана Лоти за ръка.

— Току-що минах покрай две слугини, които си шепнеха. Не можеш да си представиш, кой от две седмици живее до нас, практически под носа на леля ти.