Тереза Медейрос - Скандална нощ

Въпреки шумните уверения на Нед и двамата добре знаеха, че миналото никога няма да се върне. От тримата буйни и красиви млади мъже, опияняващи си от непозволените удоволствия на големия град, бяха останали само те двамата.

Далечните спомени извикаха усмивка по лицето на Хейдън.

— Страхувам се, че тази нощ ще трябва сам да ухажваш очарователните сестри Уилсън. Мисля скоро да си лягам, тъй като утре рано заминавам за Корнуол.

Нед гледаше в тъмното пространство зад себе си.

— Няма да понеса мисълта, че в последната нощ на цивилизацията ще клечиш сам в този мавзолей. Позволи ми поне да ти изпратя едно малко удоволствие, което да те стопли.

— Не е необходимо. Готвачът ми е оставил на печката един задушен заек, а на масата — бутилка мадейра. Това са удоволствията, от които се нуждая. — И Хейдън отвори входната врата.

Нед не загуби време да се прави на обиден или че не разбира. Но се спря на прага, обърна се и погледна замислено приятеля си:

— Не трябваше да отхвърляш толкова бързо предложението ми. Дори и най-апетитният заек се нуждае от подправки.

Хейдън гледаше как Нед се качи в каретата си. Обезпокои го дръзкото му намигване. В Итън това винаги означаваше неприятност, главно от женски род.

Поклати глава, затвори вратата и заключи навън както нощта, така и призраците.

Лоти внимателно избираше пътя през сенките на дървото и беше благодарна, че не позволи на Хариет да я придружи. Хариет не умееше да се движи безшумно. Тя имаше злощастния навик да тропа с крака и да стъпва тежко като товарен кон, дори когато е обута с меки обувки.

Мъглата се стелеше върху влажната земя и призрачно трептеше в оскъдната светлина на лунния сърп. Когато излезе от сянката, закри глава с качулката на пелерината, за да прикрие светлата си коса.

Тясната триетажна къща стърчеше тъмна и отблъскваща. Лоти можеше да се закълне, че ако не бяха разговорите на прислужничките, щеше да я сметне за изоставена.

Тя наблюдаваше редицата тъмни прозорци на третия етаж и се питаше кой ли от тях е на спалнята на маркиза. Беше много лесно да си представи как той лежи в копринените чаршафи с чаша фино бренди в елегантната си ръка, със сардонични искри в погледа и цинична усмивка на устните.

Когато преди единадесет години поиска ръката и се ожени за вече починалата си жена, Хейдън Сент Клер, така му беше името, беше най-желаният ерген в цяла Англия. Съобщението за годежа с най-младата дъщеря на някакъв неизвестен френски благородник, както разказваха, беше свързано с истерични припадъци и сърцераздирателни потоци от сълзи. Макар че бракът му с момичето завърши с трагедия, споменът за бурния роман можеше да предизвика носталгична усмивка по лицето и на най-строгата матрона. И въпреки бурния скандал, предизвикал сензация, Лоти не се съмняваше, че всяка матрона с удоволствие би го поканила в салона си, дори и само за да задоволи любопитството на гостите си.

Вместо това той избра заточението в дивия Корнуол. Редките му пътувания до Лондон бяха обвити в тайнственост. По ирония на съдбата усилията му да остане незабележим подклаждаха общественото любопитство и осигуряваха на скандалните вестници материал, изпълнен с предположения и полуистини.

Лоти чакаше вече доста време, нетърпеливо пристъпвайки от крак на крак, а тъмната къща не даваше никакъв признак за живот. Навярно маркизът не е отшелникът, за когото целият свят говореше. Навярно точно по това време е в някой клуб или игрален дом и се е отдал на тъмните удоволствия на града.

Тя се обърна и се накани да се покатери по дървото, за да се върне в стаята си. Точно тогава забеляза трептящата светлина зад френските прозорци в ъгъла на сградата.

Пулсът й се ускори, опитваше се да се убеди, че това навярно е някоя прислужница или лакей, проверяващ дали са затворени всички прозорци. Въпреки това се плъзна в сянката покрай стената. Когато стигна до ъгъла на терасата, светлината изчезна.

Лоти хвърли поглед към дома на леля си. Оттам все по-често долиташе тропот на пристигащите карети. Музиката на цигулките звучеше все по-отчетливо. Не можеше да си позволи да остане по-дълго. Зет й я носеше на ръце, но висшето общество не без основание му беше дало прозвището Дявола от Девънбрук. Ако пропуснеше първия танц на дебютантския си бал, адът щеше да се разтвори за нея…

Отново се появи светлина, слабо трептене, толкова съблазнително, за да бъде пропуснато, и пак изчезна. Лоти се повдигна на пръсти над терасата и се закле само един единствен път да погледне в пещерата на маркиза, преди да се върне в целомъдрените ръце на добродетелта.