Тереза Медейрос: Скандална нощ

Лоти погледна през прозореца. Тъмната къща, граничеща с елегантния площад, почти не се забелязваше в мрака.

— Не бих казала, че някой живее там. Толкова е спокойно, като в пещера. От вторник сме тук и не съм виждала жива душа.

Хариет отвори уста.

— Стой! — Лоти вдигна отбранително ръце и отстъпи назад. — Все ми е едно! Изобщо не ме интересува. Не искам Лора да ми натяква, че си пъхам носа в нещо, което не е моя работата.

— Няма да направиш нищо? — учуди се Хариет и очите й засвяткаха като на кукумявка зад кръглите стъкла на очилата. — Ти си писателка! И винаги си казвала, че сестра ти не прави разлика между изследване и вмешателство. Трябва да ти кажа…

Лоти отново я прекъсна.

— Знаеш ли кого покани за днес леля по молба на Стърлинг? Мис Агата Търлигър.

Хариет пребледня.

— Ужасната мис Търлигър в цялото си величие?

Лоти кимна с глава.

— Самата тя.

Мис Агата Търлигър беше единствената учителка при мисис Лайтълтън, която отказваше да отдаде склонността на Лоти към скитане само на вродената й палавост или на пъргавината й. Тя много повече се интересуваше да оформи характера на своята питомка, отколкото да укротява гнева на нейния луд, влиятелен настойник, дук Девънбрук.

— Стърлинг иска да докаже на мис Търлигър, че вече не съм буйната дивачка, която заши пръстите на ръкавиците й или вкара пони в спалнята й. Когато тази вечер сляза по стълбите, тази съсухрена коза — Лоти трепна при явно недостойния начин на изразяване — тази очарователна стара госпожица ще види само една млада дама, достойна да бъде въведена във висшето общество. Млада дама, която е осъзнала, че добродетелта има висока цена.

Хариет направи умоляваща физиономия.

— Но и най-добродетелната дама понякога предизвиква скандал. Затова трябва да разбереш кой живее в къщата. Това е…

Лоти запуши двете си уши и запя втората част от Петата симфония на Бетовен. За нещастие годините на подслушване бяха развили умението й да чете по устните.

— Не! Тя бавно отпусна ръце. — Не може да бъде! Самият ужасен маркиз убиец!

Хариет кимаше толкова силно с глава, че къдриците й се разлетяха и заприличаха на клепналите уши на кокер шпаньол.

— Точно той. Прислужничките се кълняха, че днес е последната му нощ в Лондон. Утре се връщал в Корнуол.

Лоти крачеше все по-нервно по избелелия килим.

— Утре? Навярно днес е последният ми шанс да го видя. О, да знаех по-рано! Щях да се спусна по дървото пред прозореца и да скоча в градината му, без някой да разбере.

Хариет я погледна.

— А какво ще стане, ако разбере, че го шпионираш?

— Няма от какво да се страхувам — отговори Лоти по-убедена, отколкото всъщност беше. — Доколкото ми е известно, той убива само тези, които обича. — Изведнъж й хрумна нещо. Доближи се до раклата, започна да рови вътре и да хвърля по пода обувки, копринени чорапи, рисувани на ръка ветрила, докато не извади малкия оперен бинокъл, който търсеше. — Мисля, че няма да навреди, ако погледна, нали?

Лоти прекоси стаята, а Хариет я следваше толкова плътно по петите, че почти настъпваше шлейфа на вечерната й рокля. Когато дойде до прозореца, тя се показа навън и насочи малкия бинокъл към отсрещната къща. Добре, че нежните пъпки на липата още не се бяха разлистили. Въпреки че между двете къщи имаше само един каменен зид, те като че ли бяха в два различни свята. За разлика от ярко осветената къща на леля й, всички прозорци отсреща бяха тъмни. Не се забелязваше никаква прислуга, не се чуваха нито весели гласове на тичащи деца, нито тревожен лай на кучета.

Хариет опря брадичка в рамото на Лоти и трепна уплашено.

— Мислиш ли, че чичо ти го е поканил на бала?

— Мисля, че няма да дойде, дори и ако чичо лично му е занесъл поканата. Знаем, че живее като отшелник — обясни търпеливо Лоти. — А отшелниците са известни с това, че отхвърлят всички покани.

От устните на Хариет се изтръгна мечтателна въздишка.

— Мислиш ли, че е невинен? Може би клюкарските вестници го клеветят, а той всъщност никога не е бил съден.

Лоти пропъди с ръка една любопитна червеношийка, кацнала на клона над главата й.

— Какви още доказателства искаш? Една нощ се върнал в дома си и открил хубавата си жена в прегръдките на най-добрия си приятел. Предизвикал на дуел любовника, застрелял го и принудил жена си да го придружи в дивия Корнуол, където само след няколко месеца тя паднала от скалите и умряла.

— Ако бях на негово място, щях да я застрелям вместо любовника й — отбеляза Хариет.