Тереза Медейрос - Скандална нощ

Вдигна ръка, за да се предпази от лунната светлина, и се приближи плътно към прозореца.

Близката врата се отвори. Показа се мъжка ръка, която я сграбчи й и я вмъкна в къщата. Прекалено изумена, за да се разкрещи, Лоти гледаше бледа от ужас лицето на маркиза убиец.

Въпреки че светлината на свещите засенчваше лицето, беше изключено да сбъркаш този мъж с някой слуга. Над изтърканите си кожени ботуши носеше тесни прилепнали панталони, тясна жилетка и кремава риза без яка, отворена на врата. Само един джентълмен би могъл да си позволи това небрежно облекло. Аромат на лавър обгръщаше кожата му и се примесваше с опияняващата топлина на виното в дъха му. Беше една глава по-висок от Лоти и широките му рамене закриваха погледа й към огряната от луната градина.

— Да го вземат дяволите този Нед! Предполагам, че това е представата му за дискретност, като те е пратил зад къщата и те е накарал да се промъкваш като крадец в храстите.

Гласът му беше мек като коприна, макар да говореше грубо. Това едновременно успокои и развълнува възбудената душа на Лоти.

— Слава богу, че слугите са навън тази вечер.

— Т-така ли — заекна тя, като установи, че никога досега не е оставала сама с мъж, който не й е роднина или слуга. И никой досега не беше си позволявал да се отнася към нея с такава ужасяваща интимност. Хватката му се разхлаби, но той не пусна ръката й.

Палецът му бавно галеше ръката й над ускорения пулс.

— Поне няма да има свидетели.

— Няма? — повтори Лоти като папагала на леля й Даяна, Живата й фантазия рисуваше мрачни предположения за това, какво един мъж би направил, когато няма свидетели. Повечето от тях включваха удушаване или друг жесток край на живота й, както и една отчаяна Хариет, надвесена над трупа й.

Пръстите му не бяха дълги и аристократични, както си въобразяваше, а груби, силни и леко мазолести. Когато взе нейните леденостудени ръце в своите, тя се мъчеше да не мисли за това, как те ще се впият в шията й.

— Трепериш. Не е трябвало да стоиш дълго на този студ, глупаче.

Обикновено Лоти би протестирала силно, ако поставят под въпрос нейната интелигентност, но в този момент и тя самата силно се съмняваше, че такава съществува.

— Не забелязах карета на улицата. Вероятно Нед те е изоставил тук.

Тъй като не получи отговор, той поклати глава:

— Знаех си, че този подлец крои нещо. А има претенциите да смята, че аз съм бил с лоши маниери. Е, нищо не помага, нали? Ела с мен. Ще запаля камината в библиотеката.

Той затвори прозореца, пусна резето и взе един сребърен свещник от масичката от черешово дърво. Лоти позна треперливата светлина, която бе забелязала през прозореца. Когато стигна до вратата, осъзна, че това навярно е последната й възможност за бягство. Но може би и последният шанс да изживее някакво приключение, преди да започне безкрайно скучният живот. Ако останеше, щеше всичко да разкаже на Хариет. Разбира се, ако оживее.

Когато той изчезна зад един ъгъл, тя го последва, като че ли вързана с невидимите нишки на неговата воля. Не беше от сорта мъже, които търпят възражения.

Докато навлизаше все по-дълбоко в къщата, тя тайно се оглеждаше и се мъчеше да запомни нещо. Не би могла да докладва много на Хариет как изглежда жилището. Мъждукащата светлина на свещта засилваше тъмните сенки. Всички мебели бяха лакирани в бяло и придаваха призрачен вид на помещенията. Стъпките й отекваха върху дъбовия паркет и бяха единственият шум.

Господарят на дома й хвърли любопитен поглед през рамо.

— Не си от най-приказливите?

Лоти трябваше да прехапе устни, за да не се изсмее на глас. Защо го нямаше Джордж да чуе тези думи! Брат й навсякъде твърдеше, че тя млъква понякога само за да си поеме дъх.

— По-добре така. И аз не съм особено бъбрив. По-точно едва издържам и собствената си компания.

Той отново я погледна.

— Всъщност си е чудо да намериш жена, която може да си държи езика зад зъбите.

Лоти наведе глава и стисна зъби, за да не се съблазни да отговори.

Когато домакинът я преведе през една врата с арка, раменете й докоснаха гърдите му. Тя остро си пое дъх, изненадана колко е неподготвена за вълната от сладки усещания, които предизвика у нея краткото докосване. Това накара бузите й да поруменеят.

Въпреки че мебелите в тази стая не бяха с калъфи, малката библиотека имаше същия негостоприемен вид като останалата част на дома. Лавиците бяха празни и покрити с дебел слой прах. Маркизът остави свещника върху писалището и светлината огря тясното кожено сандъче. Проследил погледа на Лоти, бързо се отправи към сандъка, затвори капака със загадъчна физиономия и го заключи. Това само засили любопитството й. Какво ли бе скрито там? Може би прясно написани страници, в които описваше ужасяващите си дела? А може би отрязаната глава на поредната жертва?