Тереза Медейрос - Скандална нощ

Лоти стоеше като закована, обхваната от страшни мисли, а той се доближи до камината, наведе се и запали купчината наредени дърва. Усилията му с огнивото и ръжена скоро се увенчаха с успех и пламъците запращаха върху решетката и засветиха с уютна светлина в тъмнината на къщата.

Огънят освети очертанията на широките му рамене и тесни бедра. Едва когато се доближи до писалището и влезе в светлината на свещите, Лоти за пръв път можа ясно да го разгледа.

Чрез настойника си, брат си и чичо си Лоти през целия си живот беше заобиколена от красиви мъже и когато на улицата край нея минеше мъж, тя едва го удостояваше с поглед. Но ако някога бе срещнала този мъж, вероятно би хукнала след него. Лицето му не беше красиво, а по-скоро завладяващо. За пръв път в живота й въображението й я напусна. Въпреки че я гледаше подозрително, нямаше сардонични искри в очите му, нямаше цинична усмивка на устните му. Беше много по-млад, отколкото си го представяше. Имаше масивна и волева брадичка и широки скули. Разрошената му коса беше тъмнокафява, почти черна. Остро се нуждаеше от подстригване. Лоти едва се сдържаше да не отметне една къдрица от челото му.

Най-привлекателни бяха зелените му очи под тъмните вежди. Те бяха дълбоки и ясни, пламваха и застиваха, осветени от трептящата светлина на свещите.

На Лоти й се зави свят. Това ли е маркизът убиец? Това ли е безсъвестният мошеник, убил жена си и най-добрия си приятел?

Той се закашля и посочи към маса с едва начената храна и половин бутилка вино, които говореха за самотна вечеря:

— Кочияшът ми навярно ще се върне скоро. Искаш ли нещо за ядене? Или чаша мадейра, за да прогониш студа от костите?

Лоти поклати глава, не смееше да проговори от страх, че ще се издаде.

Той я изненадваше. Но може би виното е отровно?

— Тогава позволи ми да взема пелерината ти.

Докато се реши да откаже, той преодоля малкото разстояние между тях. С неочаквана нежност смъкна качулката от главата й.

Лоти стисна очи и се молеше той да не разбере, че тя не е жената, която навярно чака.

Ръката му остана неподвижна върху косата й. Тя рискува и отвори очи. Между палеца и показалеца той нежно държеше една руса къдрица, изплъзнала се от прическата й, и я гледаше очарован.

Замислен, отбеляза тихо:

— Все пак, Нед е постъпил разумно като не ми е изпратил брюнетка. — Той вдигна поглед и я погледна в очите. — Къде те намери? Да не би да си братовчедка на Фани Уилсън? Или е посетил мисис Гоуън?

Лоти смътно беше чувала тези имена, но тъй като докосването му смути чувствата й, тя се помъчи да си спомни собственото си име.

Той махна ръка от косата й и нежно обгърна бузите й. Погали нежната кожа и достигна опасно близо до устните.

— Кой би помислил, че дявол като Нед може да открие такъв ангел.

През живота си Лоти беше наричана с различни имена — лудетина, скандалджийка и проклетница. След като запали римски огън във вилата в Хертфордшир, Джеремайа Дауър, градинарят, я нарече „подпалвачка“. Досега обаче никой не я беше свързвал с божествено създание.

— Със сигурност не съм ангел, сър — промърмори тя и го погледна с полуотворени очи.

Ръката му се плъзна по врата под меките й къдрици, а топлите му пръсти докосваха чувствителната й кожа и като че ли трябваше да бъдат точно там.

— Навярно не си ангел, но се обзалагам, че с теб всеки мъж може да вкуси небето.

Когато погледите им се срещнаха, той се откъсна от нея и тихо изруга. Отправи се към камината и прокара пръсти през косата си.

— Господи, какво правя? Изобщо не трябваше да те пускам в дома си.

Той стоеше с профил към нея, напълно неподвижен и само мускулите на лицето му потрепваха.

— Навярно ви дължа извинение, мис. Както и сумата, която ви е обещана. Очевидно и двамата сме жертви на безвкусна шега.

Лоти беше потресена от неговото отстъпление, както и от близостта му преди това.

— Нямате вид, че се забавлявате — отбеляза тя.

Опрял юмрук върху перваза на камината, той наблюдаваше пламтящия огън.

— О, не се съмнявам, че Нед ми желае доброто. Той още си въобразява, че ми е приятел и знае, че няма да посмея да вляза в някое увеселително заведение, където кучетата от жълтите вестници ще следят всяка моя крачка. Добре е измислил да ми изпрати жена без име и лице. — Той й хвърли поглед, от който й стана горещо. — Но не мога да си обясня защо точно теб е довел в ада.

Би трябвало да се шокира от небрежно вмъкнатата ругатня, но бе впечатлена от самотата в очите му. Вестниците не лъжеха. В душата си този мъж бе преследван от духове.