Тереза Медейрос - Скандална нощ

— По-добре да побързаме, знаете ли. Навън е студено и влажно като в пещера. Бедното момче няма вечно да чака. — Тя изгледа Хейдън от горе до долу, както един пристанищен плъх би погледнал апетитно парче сирене, и добави тихо. — Колко жалко.

Без да забележи, Лоти навярно беше издала звук. Жената се насочи към нея.

— Какво правите тук?

Хейдън решително не желаеше да се отклонява от темата.

— Може би вие ще ни обясните какво правите тук?

Жената го изгледа учудено:

— Е, мисис Макгоуън ме изпраща.

Мисис Макгоуън, Фани Уилсън. Изведнъж Лоти осъзна ужасния смисъл на тези имена и те прозвучаха като фалшиви тонове от разстроено пиано. Често ги беше срещала в скандалните вестничета. Двете жени имаха лоша слава. Това бяха жени, които продаваха телата си на всеки, който беше достатъчно богат, за да си позволи най-скъпите и най-развратните удоволствия. От гняв лицето й стана яркочервено и тя бавно осъзна за кого я беше взел Хейдън Сент Клер. Отчаяна, загърна с наметалото изпокъсания си корсет, но въпреки това се чувстваше като гола.

Жената започна да се приближава към Лоти, изгледа я от главата до петите, както малко преди това бе огледала Хейдън.

— Изисканият господин, който ме нае, не спомена и дума за вашата дама.

„Вашата дама“. Думите я поляха с вода. Тя изчака маркизът да възрази, но той мълчеше.

— С тази млечнобяла кожа и с големите сини очи, тя е апетитно парче, нали?

За огромно облекчение на Лоти жената отново насочи вниманието си към Хейдън с алчен блясък в очите:

— За мен няма значение дали сте мил. Когато видите какво ще направя с вас ще платите, колкото ви поискам. Удоволствия като тези струват скъпо, дори и за господин като вас.

Хейдън наклони глава и загледа замислено Лоти. За миг тя ужасена помисли, че той действително ще приеме отвратителното предложение на жената. Тогава той каза много тихо, като че ли в стаята бяха само той и Лоти:

— Щом тя е изпратена от мисис Макгоуън, тогава вие какво правите тук?

— Аз… аз веднага ще си тръгна. — Лоти пусна очарователна усмивка и внимателно се придвижи към вратата. — Тъй като слугите ви са свободни тази вечер, ще намеря пътя сама. Не е необходимо да ме изпращате.

Той обаче й препречи пътя.

— Не е необходимо. Мисля, че другият ми гост е този, който трябва да си тръгне.

— Ами тогава да й покажа вратата — предложи Лоти, хвана жената за ръка, като че ли беше удавница в Темза, на която бяха подхвърлили въже.

— Ей, момент, господине — запротестира жената и махна ръката на Лоти. — Не искам доброто ми име да пострада. Всеки ден и всяка нощ Лидия Смайлз задоволява клиентите си без грешка.

Без да отклонява поглед от Лоти, Хейдън взе една снопче банкноти от отворения куфар върху писалището и ги хвърли на жената.

— Мисля, че това ще обезщети напълно времето и усилията ви, мис Смайлз. И ви уверявам, че в момента нищо не може по-добре да ме задоволи от вашето незабавно напускане.

Въпреки оскърблението, изписано върху лицето й, жената чевръсто скри банкнотите в деколтето си. Докато си оправяше ръкавиците, погледна Хейдън съжалително, а Лоти със съчувствие:

— Жалко, че няма да остана. Едва ли можеш да се справиш с него.

Лоти не успя да отговори. Жената напусна стаята и веднага след това се чу шум от затръшната врата. Съдбата на Лоти беше решена.

Хейдън Сент Клер се облегна на писалището, скръсти ръце пред гърдите с убийствен поглед, точно както го рисуваха вестниците.

— Пишете, нали?

— Откъде ви хрумна това? — Лоти хвърли таен поглед към ръцете си и ги скри зад гърба. В чест на дебюта си във висшето общество тя толкова се беше старала да изтрие всички следи от мастило от пръстите си.

— Да изтъкнем една основателна причина. — Очите му се стесниха. — И така, кой от онези отвратителни вестници ви изпрати да ме шпионирате? Може би „Тетлър“? Или може би дори „Таймс“ дотолкова е пропаднал, че си служи с подобни средства? — Той поклати глава. — Не мога изобщо да повярвам, че са изпратили жена. Особено жена като вас. — Той я изгледа от главата до петите и изпитателният му поглед я обля с топлина. — Боже мили, ами ако наистина бях такъв човек… — Той не довърши изречението, като че ли не бе сигурен, какъв човек точно искаше да бъде.

Лоти изпъна рамене.

— Мога да ви уверя, милорд, че не съм шпионка.

— Тогава бъдете така любезна да ми обясните защо ви залових, когато искахте да проникнете в дома ми през прозореца.

Тя отвори уста, но веднага я затвори обратно. Той чакаше с вдигната нагоре вежда. Лоти наведе рамене.