Тереза Медейрос - Скандална нощ

Пренебрежителният звук от устата му не остави никакво съмнение.

— Разбира се. И така, мис Фърли, не цените ли доброто си име? Никой не го цени, преди да го загуби. Вярвайте ми, добре знам това.

— Нищо не съм загубила — отвърна тя.

— Все още нищо — промърмори през зъби той. Когато заобиколи бюрото и се доближи до нея, Лоти бавно отиде към отворения прозорец.

— Какво да правя с вас, мис Фърли, предложете нещо.

Тя му се усмихна с надежда:

— Вместо да ме нарежете на парчета и да скриете трупа ми на боклука, би било най-добре да ми помогнете да се върна незабелязано в дома на леля си, преди Стърлинг да е открил липсата ми.

— Стърлинг — повтори невярващо той. — Това Стърлинг Харлоу ли е? Дявола от Девънбрук?

Тя кимна с глава.

— Всъщност не изглежда толкова дяволски, както го наричат. Родителите ми загинаха при пожар, когато бях на три години. Майката на Стърлинг, лейди Елинор, ни прибра при себе си, но тя умря, когато бях десетгодишна и Стърлинг стана за мен и баща, и брат. След това се ожени за сестра ми Лора.

Маркизът я наблюдаваше мрачно.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви хвана за ухото, да ви заведа там и да поискам да ви натупат, което очевидно заслужавате.

Усмивката изчезна от лицето й.

— А не е ли по-добре на боклука…

Сянката му падна върху нея. Отначало тя помисли, че ще я изхвърли през прозореца, но той само се приближи, вдигна наметалото и го сложи на раменете й. Тя почувства горещите му ръце през плата.

— Искам да изясним още нещо, мис Фърли. Защо се отнесохте така с мен? — Той насочи поглед върху устните й и тъмните мигли закриха зелените му очи. — И това ли беше задоволяване на любопитството?

Неспособна да отговори, Лоти облиза устните си с върха на езика.

— Не — каза тя, — това беше, защото исках да ви зарадвам.

Може би щеше отново да я целуне. Очите й за момент потъмняха, преди да чуе отговора. Този път той нежно обхвана лицето и с двете си ръце и я целуна, като че ли това беше първата и последна целувка. Когато пъхна език в нейната сладка като мед уста, се случи нещо невероятно. По вените на Лоти като се разляха златни звуци, невероятно сладки и тържествени. Нужен й бе един миг, за да може да разсъждава ясно, че тези звуци не се разнасят от сърцето, а от балната зала в къщата на леля й.

— О, не! — Тя прегърна мускулестото тяло на Хейдън и го изгледа ужасено. — Музикантите засвириха първия валс. Трябваше отдавна да съм слязла по стълбите и всички да ме гледат с възхищение, Стърлинг трябваше да ме поведе по паркета за първия танц.

Хейдън погледна през прозореца.

— Страхувам се, че в момента е зает с друго.

Лоти бавно се обърна към прозореца и погледна нагоре, обзета от мрачно предчувствие, какво ще види там, а в стомаха й като че ли имаше ледена топка. Тя можа да различи, че салонът на втория етаж не е празен. Напротив, беше пълен с хора.

Лоти видя също и бледото отвратително същество, облечено изцяло в черно, надвесено над прозореца с нейния театрален бинокъл в ръка. Момичето затаи дъх, когато Агата Търлигър подаде бинокъла на високия мъж и застана неподвижна до него.

Беше твърде късно да затварят прозореца и да дърпат пердетата. Когато Стърлинг вдигна бинокъла, всичко което Лоти можа да направи, бе да застине в прегръдките на Хейдън Сент Клер.

— Момичето е компрометирано. Напълно компрометирано. — Агата Търлигър вдигна лорнета си и огледа с порицание присъстващите в елегантния салон на Девънбрук Хаус. — Стана точно това, от което се страхувах. Винаги съм знаела, че ще свърши зле.

При тази забележка хълцането на Хариет премина в силен плач. Тя лежеше върху мек диван в дамаска на зелени и златни райета с подпухнало от плач лице и с подут глезен, двойно по-голям от нормалното, издигнат върху възглавница.

— Няма да се карате на Лоти! Аз съм виновна за всичко. Всичко обърках! Ако не се бях уплашила и не се бях спънала в дупката на лехата, никой нямаше да разбере, че я няма тук.

— А ако аз и моите придружители не бяхме чули как стенеш, все още щеше да лежиш без дъх в тревата като риба на сухо.

Упреквана по този начин от бившата си учителка, Хариет изпадна в нова нервна криза.

Братът на Лоти Джордж извади от джоба на сакото си украсена с монограм носна кърпа и й я подаде. Носейки името на свети Георги, той рядко устояваше на изкушението да помогне на поредното момиче, похитено от дракона.