Тереза Медейрос - Скандална нощ

Той направи крачка към нея, после още една.

— Не мога да направя това тук — обясни разпалено той. Не се спря, докато не стигна до нея и протегна ръце за да обхване лицето й. Гласът му премина в дрезгав шепот. — Или… как мислиш?

Лоти не можеше да му отговори. Когато той наклони глава, започна да трепери. Положението беше много по-лошо, отколкото предполагаше. Този опасен непознат не искаше да я убива. Искаше да я целуне. А тя искаше да му позволи да строи това.

Неволно затаи дъх, когато устните му допряха нейните. Те бяха меки, както изглеждаха, но и достатъчно твърди, да направят устата й покорна с една единствена нежна ласка. Устните й пареха, готови бяха да се отворят, когато той упражни нежен натиск, повече молещ, отколкото настоятелен. След момент на прекрасно напрежение той се откъсна от Лоти. Очите й се отвориха точно в момента, когато изрече развеселено:

— Ако не знаех коя си, можех да се закълна, че никога преди това не си се целувала.

Докато тя се чудеше дали това е комплимент или обида, усмивката му угасна.

— Не знам какви указания са ти дали — обясни той презрително, — та се правиш на девственица. Не съм от застаряващите сластолюбци, които предпочитат млади момичета.

Лоти отговори възмутена:

— Много по-хубаво е така.

Преди да отговори, устните му отново бяха върху нейните с покана и тя не можа да продължи.

Е, добре, мислеше Лоти. Тя няма да му покаже колко глупаво и неопитно създание е. Вярно, никога досега не се беше целувала, но често бе наблюдавала сестра си и зет си, така че бе запозната с тази дейност. Без задръжки и без да помисли дали постъпката й е разумна, тя обви ръце около врата му и притисна устните си върху неговите.

Смелостта й се изпари, когато езикът му проникна в устата й. Би трябвало това да е противно, но нежният допир бе покоряващ. Той разучаваше меката й уста, а тя се вкопчи в него, не за да докаже готовността си да стане жена, а защото чувстваше, че ще се разтопи. Той не целуваше като убиец, целуваше като ангел — дълбоко, горещо и сладко, с мъка сдържайки страстта си.

Когато тя докосна с върха на езика си неговия, от гърлото му се изтръгна стон. Обви с ръце талията й и я притисна по-здраво до твърдото си мъжко тяло. Наклони я назад и коленете й опряха тапицирания гръцки диван, който се намираше в сянката. Наметката й се плъзна на пода и оголи врата и раменете й.

Лоти беше напълно забравила за повредената си рокля. Колко лесно беше за един мъж да плъзне ръце под разкъсания плат и нежно да обхване гърдите й. Когато Хейдън Сент Клер направи това, тя внезапно изтръпна, разкъсвана между ужаса и удоволствието.

Отначало Лоти помисли, че чукането идва от ударите на сърцето й. После обаче забеляза, че някой действителна чука с меденото чукче по входната врата.

Те се отдръпнаха един от друг, останали напълно без дъх. Погледите им се срещнаха: нейният — гузен, неговият — развълнуван.

Той изруга:

— Ако това е представата на Нед за шега, ще го удуша.

Лоти отвори уста, но издаде само някакъв звук.

— Оставаш тук — заповяда той, — а аз ще отпратя посетителя, ако още е там.

Едва излязъл, дъхът, както и съзнанието й, се възвърнаха. Какво ли щеше да стане, ако новодошлият беше тайнствената жена, с която я сбърка. Още по-лошо би било ако Стърлинг бе открил липсата й и бяха тръгнали да я търсят. Беше все едно какво ще последва, повече от очевидно бе обаче, че ще бъде удушена. Уплашена и търсеща път за бягство, Лоти се огледа. Тя дръпна тежките кадифени завеси на прозореца и погледна нагоре. Въпреки че Хариет не се виждаше, светлината струяща от другата страна на градината от прозорците на втория етаж изглеждаше примамлива. Навярно докато домакинът е зает, ще успее да избяга през прозореца и да изчезне в сянката, напръскана с лунна светлина.

Но преди Лоти да успее да вземе пелерината си, в стаята влезе жена с тъмночервено кожено палто, с рокля, бродирана с перли, а блестящите й кестеняви коси бяха прибрани във впечатляваща фризура. Красотата й беше неоспорима, макар и крещяща, и подхождаше повече за корицата на модно списание, отколкото за Ковънт Гардън.

Маркизът я следваше плътно по петите.

— Навярно сте сбъркали, мис. Не можете да се настанявате тук, като че ли къщата е ваша.

— Не е грешка — отговори жената. — Това е адресът, който дадоха на кочияша.

Тя свали черните си дантелени ръкавици и започна да развързва копринените връзки на коженото си палто. Елегантността й беше в пълен разрез с простоватия й акцент от Ийст Енд.