Ан Райс - Полунощ 2

- Ще повървим ли пеша? В тъмното.

- Добре, скъпа, щом искаш.

Нямаше нужда да заключват къщата. Оставиха лампите да светят зад прозорците с мръсни завеси. Слязоха по пътечката и минаха през ръждясалата порта.

Майкъл отключи колата и извади едно куфарче. Каза, че в него е цялата история, но трябвало да и? обясни това-онова, преди тя да я прочете. Имало някои неща, които можели да я шокират, дори да я разстроят. Щели да поговорят утре на закуска. Обещал на Аарън, че няма да и? даде историята, без да се опита да и? обясни всичко за нейно добро. Аарън искал тя да разбере.

Роуан кимна. Не чувстваше недоверие към Аарън Лайтнър. Никой не можеше да я заблуди, Аарън Лайтнър нямаше нужда да го прави. Сега, когато си помисли за него, тя се сети как я бе подкрепял на погребението и я завладя тревожното усещане, че той също е твърде наивен като Майкъл. А наивността им се изразяваше в това, че и двамата не можеха да разберат злото у хората.

Беше много уморена. Умората идва, без значение на какво си станал свидетел или какво си изпитал. Не можеш да скърбиш непрестанно, ден след ден. И все пак, когато се обърна да погледне къщата, отново си помисли за Карлота - така студена, така малка, мъртва в люлеещия се стол. Нейната смърт никога нямаше да бъде разбрана и отмъстена.

«Ако не я бях убила, щях да я мразя с чиста съвест! Но сега изпитвам вина и хиляди съмнения за онова, което искаше да ми разкаже.»

Майкъл стоеше до нея и се взираше в предната врата. Тя го дръпна леко за ръкава.

- Не ти ли прилича на огромна ключалка? - попита Роуан.

Той кимна, но изглеждаше потънал в мисли.

- Да, така наричат тези врати, тип «ключалка» - измърмори след малко. - Част от египетско-гръцко-италианската смесица, по която явно много са си падали, когато са строили къщата.

- Е, все пак са се справили добре - каза тя уморено. Искаше да му каже, че контурът на тази врата е издълбан над гробницата, но нямаше сили.

Вървяха бавно, завиха по Филип стрийт, а после по Притания и Джаксън авеню. Минаваха покрай прекрасни къщи в тъмното; покрай градински огради. После тръгнаха по Сейнт Чарлз авеню, покрай затворените магазини, барове и големите жилищни сгради, към хотела. Минаваха съвсем малко коли, трамваят се появи с тежко метално тракане на завоя. След миг и той изчезна от поглед, от прозорците му искреше силна жълтеникава светлина.

Правиха любов под душа. Докосваха се нетърпеливо и някак непохватно, допирът на кожените ръкавици до гърдите и? и между краката и? почти я подлуди. Къщата вече я нямаше; нямаше я и старицата и горката тъжна, красива Деидре. Само Майкъл, неговите твърди гърди, за които бе мечтала, неговият пенис в ръцете и?, надигащ се от гнездото тъмни къдрави косми.

Преди години някаква идиотка в кампуса бе казала, че жените не смятат мъжките тела за красиви. Важно било какво правят мъжете. Но Роуан винаги бе обичала мъжете и заради онова, което правеха, и заради телата им. Обичаше това тяло, обичаше неговата твърдост, миниатюрните коприненомеки зърна, твърдия корем, члена му, който пое с уста. Обичаше да докосва силните бедра, меките косми по извивката на задника му. Копринени и твърди, такива бяха мъжете.

Той се опита да я вдигне, но тя искаше да свърши в устата и?. Притисна се по-плътно към бедрата му. Нямаше да го пусне. Той свърши и стонът му и? се стори по-прекрасен от всичко.

По-късно, когато вече бяха в леглото, топли и сухи, под приятния полъх от климатиците, Майкъл свали ръкавиците си и започнаха отново.

- Не мога да спра да те докосвам - каза той. - Не мога да устоя. Искам да те попитам какво е било с онова същество, но зная, че не бива. И все пак сякаш виждам лицето му, докато те пипа…

Роуан лежеше по гръб и го гледаше в тъмното. Обичаше да усеща тежестта му върху себе си, ръцете му почти скубеха косата и?. Тя сви дясната си ръка в юмрук и потърка кокалчетата си по тъмната набола брада.

- Беше все едно мастурбираш - каза тихо, хвана лявата му ръка и я обърна така, че да целуне дланта. Той веднага се възбуди и членът му се втвърди до бедрото и?. - Нямах усещането, че до мен има човек. Беше като допир между клетките на две тела.

- Ммм, много обичам тия клетки - измърка Майкъл в ухото и? и я целуна грубо. Устата и? се надигна да го посрещне, също толкова жадна, груба и изискваща.

Когато се събуди, беше четири. Време е да тръгвам за болницата. Не. Майкъл спеше дълбоко и не усети, когато го целуна нежно по бузата. Стана, облече плътния бял хавлиен халат, който висеше в гардероба, и тръгна тихо към всекидневната на апартамента. В стаята бе светло от лампите по булеварда.