Ан Райс - Полунощ 2

- Да, кръв е - каза старата жена. - Това е прабаба ти, Стела.

Малката кукличка като че се хилеше на Роуан. Някой бе залепил кичур черна коса към главата от кост. От подгъвите на малката копринена рокля се подаваха кости.

- Откъде са костите?

- От Стела.

Роуан посегна към куклата, но отдръпна ръка, пръстите и? се свиха. Не можеше да се застави да я докосне. Вдигна плахо крайчеца на тензуха и видя отдолу още един слой, където куклите вече се разпадаха на прах. Бяха потънали дълбоко в плата и вероятно нямаше начин да се извадят невредими.

- Дошли са дотук през целия път от Европа. Виж долу. Вземи най-старата.

- Няма начин. Ще се разпадне, ако я докосна. Освен това не знам коя е най-старата. - Тя върна тензуха на мястото му и приглади горния слой. Когато усети костите под пръстите си, цялото и? тяло се разтресе. Сякаш някаква ярка светлина блесна пред очите и?. Умът и? веднага регистрира диагнози… разстройство в темпоралния лоб, пристъпи. И все пак тези диагнози изглеждаха нелепи, като че бяха свързани с някакво друго селение.

Вгледа се в миниатюрните лица.

- Но защо? Защо са ги направили?

- За да говориш с тях, да ги призоваваш, да ги вдигнеш от ада, за да изпълнят заповедите ти. - Жената стисна устни в саркастична усмивка, светлината се издигна и разкриви грозно лицето и?. - Като че могат да се вдигнат от пламъците на ада, за да изпълнят нечия заповед.

Роуан изсумтя подигравателно, погледна отново към куклите, към ужасното, сякаш живо лице на Стела.

- Кой ги е направил?

- Всички те. Кортланд се промъкна тук през нощта и отряза крака на майка ми, Мери Бет, която лежеше в ковчега. Пак той взе кости от Стела. Стела искаше поклонението да бъде извършено у дома. Знаеше, че той ще го направи, защото тогава баба ти Анта бе твърде малка, за да свърши тая работа.

Роуан потрепери, затвори капака и вдигна внимателно лампата. Стана на крака и изтупа праха от коленете си.

- А кой е този Кортланд? Да не е дядото на Райън от погребението?

- Да, скъпа моя, същият - отвърна старицата. - Красивият Кортланд, порочният Кортланд. Той беше инструментът на онзи, който владее това семейство от векове. Той изнасили майка ти, когато тя се обърна към него за помощ. Той си легна и със Стела, за да стане баща на Анта, която пък роди Деидре, също негово дете, негова дъщеря и правнучка.

Роуан мълчеше, опитваше се да си представи обърканата схема на тези връзки.

- А кой е направил кукла на майка ми? - попита тя, като се взираше в лицето на старицата, което сега изглеждаше съвсем призрачно на светлината на играещото пламъче.

- Никой. Освен ако ти не се вдигнеш до гробището, не отместиш камъка и не откраднеш ръцете и? от ковчега. Мислиш ли, че си способна на подобно нещо? Той ще ти помогне, нали знаеш. Мъжът, когото вече си видяла. Ще дойде, ако сложиш огърлицата и го повикаш.

- Не разбирам защо ми говориш така - отвърна Роуан. - Аз нямам нищо общо с всичко това.

- Казвам ти само каквото зная. Всички те се занимаваха с черна магия. През цялото време. Казвам ти каквото трябва да знаеш, а ти ще направиш избора си. Искаш ли да се включиш в тази гадост? Ще я продължиш ли? Ще вземеш ли в ръце тези отвратителни гадости и ще призовеш ли призраците на мъртвите, за да можеш да си поиграеш на кукли с дяволите в ада?

- Изобщо не вярвам на тези глупости - каза Роуан. - Не вярвам, че и ти вярваш.

- Вярвам на онова, което съм видяла. Вярвам на онова, което чувствам, когато ги докосна. Те са пропити със зло, както реликвите са пропити със святост. Но гласовете, които говорят чрез тях, са все негови гласове, гласове на дявола. Нима не повярва на очите си, когато той ти се яви?

- Видях някакъв тъмнокос мъж. Не беше човешко същество, а нещо като халюцинация.

- Бил е Сатаната. Той ще ти каже, че не е така. Ще ти даде красиво име. Ще ти рецитира поезия. Но той е дявол от ада поради една проста причина - той лъже и унищожава, ще унищожи и теб, и потомството ти, ако може, защото за него имат значение само собствените му цели.

- Но какви са те?

- Да бъде жив като нас. Да бъде жив, да вижда и чувства, както ние виждаме и чувстваме. - Карлота се обърна и като се подпираше на бастуна си, тръгна към стената вляво, към камината. Спря пред навитата черга и после вдигна поглед към книгите по лавиците на стените, които се издигаха от двете страни на облицования комин.

- Тук е историята на този род, написана от Жулиен. Това беше неговата стая. Неговото убежище. Тук той написа своята изповед. Как е спал със сестра си Катерин, за да бъде зачената моята майка, Мери Бет, а после легнал и с нея, за да се роди моята сестра Стела. А когато поиска да легне и с мен, аз се изплюх в лицето му. Издрах очите му. Заплаших, че ще го убия. - Обърна се и се втренчи в Роуан. - Черна магия, зли заклинания, записи на неговите жалки триумфи, когато е наказвал враговете си и е прелъстявал любовниците си. Всички серафими на небето не биха могли да удовлетворят неговата похот, не и неговата.