Ан Райс - Полунощ 2

- Можеш ти да я изчистиш, ако желаеш. Вече е твоя.

На Роуан и? призляваше от жегата и гледката на хлебарките. Пристъпи назад и облегна глава на рамката на вратата. Усети още някакви миризми и и? се догади.

- Какво още искаш да ми покажеш? - попита тя спокойно. Преглътни гнева си, прошепна сама на себе си, очите и? блуждаеха по избелелите стени, по малката нощна масичка, отрупана с гипсови статуи и свещи. Зловещо, грозно, мръсно. Да умреш в мръсотия. Да умреш тук. Занемарена.

- Не - рече старицата. - Не беше занемарена. Пък и към края вече не забелязваше нищо. Прочети медицинския картон.

Карлота се обърна, мина покрай нея и тръгна към коридора.

- Сега ще трябва да се изкачим по тези стълби, защото асансьорът е дотук - рече тя.

«Моли се да не се наложи да ти помагам», помисли си Роуан. Призляваше и? от самата мисъл, че може да докосне тази жена. Опита се да задържи дъха си и да успокои кипенето в себе си. Въздухът, тежък, застоял и изпълнен с остатъци от най-противни миризми, като че полепваше по нея, по дрехите и?, по лицето и?.

Гледаше как старицата се качва по стълбите, бавно, но стабилно.

- Ела с мен, Роуан Мейфеър - каза тя през рамо. - Вземи свещта. Старите газени лампи горе отдавна вече не работят.

Роуан я последва, ставаше все по-топло. Щом стигна малката площадка, видя, че нагоре има още няколко стъпала, а над тях - площадката на третия етаж. С изкачването и? се струваше, че цялата жега в къщата се е концентрирала тук.

През един непокрит прозорец вдясно влизаше безцветната светлина на улична лампа. Имаше две врати, една вляво и една точно пред тях.

Старата жена отвори лявата.

- Виж, там на масата до вратата има газена лампа. Запали я.

Роуан остави свещта и вдигна стъклото на лампата. Миризмата на газта беше леко неприятна. Тя приближи пламъчето на свещта, за да запали фитила и когато сложи стъклото, пламъкът стана по-висок и ярък. Вдигна лампата и освети огромна стая с нисък таван, потънала в прах, влага и паяжини. Още хлебарки се разбягаха на светлината. Някакъв сух, ръждив звук я стресна. Но все пак тук въздухът бе някак по-добър, може би от топлината и миризмата на дърво, която надделяваше дори над вонята на гнил плат и мухъл.

Роуан видя, че до стените са наредени сандъци, още касетки се виждаха на старо месингово легло в отсрещния ъгъл под един от двата квадратни прозореца. Стъклото бе полузакрито от плътна плетеница пълзящи растения, чиито влажни от дъжда листа отразяваха светлината. Завесите отдавна бяха паднали и лежаха на купчини под первазите.

Покрай стената вляво бяха наредени книги, книги имаше и край камината с малка дървена поставка. Лавиците се издигаха чак до тавана. Книги лежаха разхвърляни и по старите тапицирани столове, които сега изглеждаха меки и гъбести от влагата и годините. Светлината на газената лампа блещукаше по матовия месинг на старото легло. Виждаха се и някакви стари кожени обувки, хвърлени до нещо като дълга дебела черга, навита на руло и подпряна до старата камина.

Имаше нещо странно в тези обувки и навитата черга. Май беше овързана с ръждясала верига. Не беше ли нормално да е вързана с въже?

Роуан осъзна, че старицата я гледа.

- Това беше стаята на чичо ми Жулиен - каза Карлота. - От този прозорец твоята баба Анта скочи на покрива на верандата и после падна долу на плочите.

Роуан стисна по-здраво лампата за месинговата основа. Не каза нищо.

- Отвори първия сандък вдясно от теб - каза старицата.

Роуан се поколеба за миг, без да знае защо. После коленичи на прашния гол под, остави лампата до сандъка и огледа капака му и строшената ключалка. Беше направен от платнище, закрепено с кожа и месингови гвоздеи. Капакът се вдигна съвсем лесно и тя го пусна леко назад, за да не одраска мазилката на стената.

- Виждаш ли какво има вътре?

- Кукли - отвърна Роуан. - Кукли, направени от… от коса и кости.

- Да, от човешки кости, човешка коса, човешка кожа и човешки нокти. Това са кукли на твоите предшественички. Някои са толкова стари, че вече никой не помни имената им. Ако се опиташ да ги вдигнеш, ще се разпаднат на прах.

Роуан ги оглеждаше. Бяха наредени в спретнати редици в стария платнен сандък. Всяка имаше внимателно изрисувани черти на лицето и дълга коса. Някои имаха кости за ръце и крака, а други бяха с меки, почти безформени тела. Най-новата и най-красивата беше направена от коприна, с красива малка рокличка с пришити перли. Лицето и? беше от кост, с нос, очи и уста, нарисувани с тъмнокафяво мастило, вероятно дори с кръв.