Ан Райс - Полунощ 2

Една жена пристъпи иззад малкото момиче и сложи ръка на рамото му.

- Роуан, аз съм Алисия Мейфеър, четвърта братовчедка на Деидре. Това е Мона, дъщеря ми.

- Роуан, аз съм Пиърс Мейфеър - каза един красив млад мъж вдясно от нея и внезапно и? протегна ръката си. - Правнукът на Кортланд.

- Скъпа, аз съм Беатрис, твоя братовчедка. - Полъх на парфюм. Жената с металносивата коса. Мека кожа докосна бузата на Роуан. Огромни сиви очи.

- Сесилия Мейфеър, внучка на Баркли, моят дядо е вторият син на Жулиен и е роден в къщата на Първа улица. А това… ела, сестро, това е сестра Бриджит Мари. Сестро, това е Роуан, момичето на Деидре!

Дали не трябва да кажеш нещо уважително на монахинята, но тя и без това няма да те чуе, буквално крещят в ухото и?. «Момичето на Деидре, Роуан!»

- Тимъти Мейфеър, твой четвърти братовчед, радваме се да те видим, Роуан…

-… радвам се да те видя, макар и на толкова тъжно…

- Питър Мейфеър, ще поговорим по-късно. Гарланд беше мой баща. Ели говорила ли ти е за Гарланд?

Мили боже, нима всички бяха Мейфеър. Поли Мейфеър, Агнес Мейфеър, момичетата на Филип и Южени Мейфеър и така нататък, и така нататък. Колко можеха да са? Не семейство, а цял легион. Тя стискаше една ръка след друга и в същото време не се отделяше от господин Лониган, който я придържаше здраво. Дали се беше разтреперила? Не, на това му казваха тресене, а не треперене.

Устни докоснаха бузата и?.

- Кланси Мейфеър, правнучка на Клей. Той е роден на Първа улица преди Гражданската война. Майка ми е Труди Мейфеър, ето я. Мамо, ела, нека мама мине…

-… много се радвам да те видя, скъпа. Видя ли Карлота?

- Госпожица Карлота се чувства доста зле - каза господин Лониган. - Ще се видим с нея в църквата…

-… на деветдесет години е, нали знаеш.

-… искаш ли чаша вода? Боже, бяла е като платно. Пиърс, дай и? чаша вода.

- Магдален Мейфеър, правнучка на Реми. Той е живял много години на Първа улица. Това е синът ми Гарви и дъщеря ми Линдзи. Ела, Дан, Дан, ела да поздравиш доктор Мейфеър. Дан е правнук на Винсент. Говорила ли ти е Ели за Клей и Винсент, и за…

Не, никога, за никого. Обещай ми да не се връщаш там и никога да не се опитваш да разбереш нещо за тях. Но защо, защо, за бога? Всички тези хора - за какво беше онзи документ, цялата потайност?

-… Джералд е с нея. Пиърс се отби. Видял я е. Тя е добре, ще дойде в църквата.

- Искаш ли да седнеш, скъпа?

- Добре ли си?

- Лили, скъпа, Лили Мейфеър, никога няма да запомниш имената на всички, не се и опитвай.

- Робърт, скъпа. Ще поговорим по-късно.

-… тук сме, ако имаш нужда от нас, Роуан. Добре ли си?

Добре съм. Добре съм. Просто не мога да говоря. Не мога да помръдна. Аз…

Лицето и? отново се скова. Цялата се скова. Притисна се към ръката на господин Лониган и той им каза, че сега тя трябва да поднесе почитанията си на мъртвата. Дали не искаше да ги отпрати? Един мъж докосна лявата и? ръка.

- Аз съм Гай Мейфеър. Син на Андреа. А това са жена ми Стефани и дъщеря ми Грейди. Тя е първа братовчедка на Ели.

Роуан искаше да отговори нещо, дали ръкостискането и кимането бяха достатъчни? Дали беше достатъчно, че отвърна на целувката на старата жена? Някакъв друг мъж и? говореше нещо, но съвсем тихо. Беше стар, говореше за някакъв Шефилд. Ковчегът беше най-много на двайсетина крачки, но тя не смееше да вдигне поглед, нито да се извърне от тях, защото я беше страх да не би, без да иска, да го види.

Но нали затова дойде, трябва да го направиш. А те са тук, стотици са…

- Роуан - каза някой вляво от нея, - това е Фийлдинг Мейфеър, син на Клей. - Беше ужасно стар човек, толкова стар, че тя виждаше всичките кости на черепа му през бледата кожа, виждаше горните и долните зъби, и костните издатини около хлътналите очи. Задържаха го изправен; не можеше да стои сам. И всичко това само за да я види? Тя протегна ръка.

- Той иска да те целуне, скъпа.

Роуан докосна бузата му с устни.

Говореше тихо и очите му се жлътнаха, когато погледна нагоре към нея. Тя се опитваше да чуе какво и? казва, нещо за Лестан Мейфеър и Ривърбенд. Какво беше Ривърбенд? Тя кимна. Беше много стар и заслужаваше уважение. Трябваше да му отговори нещо! Беше направил неимоверни усилия, за да и? поднесе почитанията си. Стисна ръката му - беше толкова гладка, като коприна, възлеста и силна.

- Мисля, че тя ще припадне - прошепна някой. Сигурно не говореха за нея.

- Искаш ли да те заведа до ковчега? - Отново младият мъж, хубавецът, с чисто детско лице и искрящи очи. - Аз съм Пиърс, запознахме се преди секунди. - Съвършените му зъби проблеснаха. - Първи братовчед съм на Ели.