Ан Райс - Полунощ 2

Отстъпи назад, но без да откъсва поглед от жената в ковчега. Отново остави англичанина да я води към някаква малка стая. Господин Лониган казваше, че сега е време да идват един по един, че свещеникът е тук и е готов.

Роуан с изненада видя как един възрастен мъж се наведе грациозно и целуна мъртвата по челото. Беатрис, хубавицата със сивата коса, пристъпи след него, прошепна нещо и също целуна Деидре. Едно дете беше повдигнато, за да стори същото, а плешивият стана и като пристъпваше тежко, дойде до ковчега, целуна мъртвата и прошепна хрипливо: «Довиждане, скъпа».

Господин Лониган побутна внимателно Роуан да седне на един стол и когато се обърна, жената с черната коса внезапно се наведе към нея, погледна я в очите и рече със съвсем тънък гласец:

- Тя не искаше да те дава.

- Рита Мей - изсъска Лониган, обърна се, хвана я за ръката и я издърпа назад.

- Наистина ли? - прошепна Роуан и посегна да задържи отдръпващата се ръка. Лицето на Лониган пламтеше и челюстта му леко трепереше. Той изблъска тъмнокосата жена през вратата и по някакъв малък коридор.

Англичанинът гледаше към Роуан от вратата на голямата стая. Тя му кимна лекичко и той вдигна вежди, сякаш всичко това го изпълваше с тъга и почуда.

Роуан бавно откъсна поглед от него и започна да се взира в хората, които се редуваха пред ковчега - всеки коленичеше, сякаш за да отпие от студената струя на някоя ниска чешмичка. «Довиждане, Деидре, скъпа». Дали всички знаеха? Дали всички си спомняха; поне старците, които първи бяха дошли при нея? Дали и децата не бяха разбрали по някое време? Хубавецът я гледаше отдалече.

- Довиждане, мила… - Следваха един след друг, сякаш нямаха край, стаята зад тях беше тъмна и претъпкана, а опашката от хора напираше напред.

Не искаше да те дава.

Какво ли е да целунеш гладката твърда кожа? Те го правеха сякаш бе най-естественото, най-простото нещо на света. Едно бебе е вдигнато нависоко, майката се навежда, мъж преминава бързо, а после друг, много стар, с петна по ръцете и оредяла коса казва: «Помогни ми, Сесил». Дванайсетгодишното момиче с панделката в косата се вдига на пръсти.

- Роуан, искаш ли отново да останеш насаме с нея? - прозвуча гласът на Лониган. - Когато всички си отидат, ще имаш възможност. Свещеникът ще почака. Но не си длъжна да го правиш.

Тя погледна към меките сиви очи на англичанина. Не, не беше проговорил той, а Лониган с червеното лъскаво лице и сините очи. Жена му стоеше в малкия коридор и не смееше да се приближи.

- Да, сама, още веднъж - прошепна Роуан. Очите и? търсеха очите на Рита Мей, която оформи с устни думите: «Истина е», и кимна печално.

Да. Да я целуне за довиждане, както я целуваха те…

Двайсет и пет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 10

Роуан Мейфеър

Строго поверително допълнено резюме

Виж поверителното досие «Роуан Мейфеър» в Лондон за всички свързани материали

Роуан Мейфеър е осиновена законно от Елън Луиз Мейфеър и нейния съпруг Греъм Франклин в деня на раждането и? - 7 ноември 1959 година.

Часове след това е отнесена със самолет в Лос Анджелис, където живее с осиновителите си, докато става на три години. След това семейството се мести в Сан Франциско, Калифорния, и се установява за две години в Пасифик Хейтс.

Когато Роуан навършва пет, семейството се мести за последно в къща на крайбрежието, в Тибурон, Калифорния - отвъд залива на Сан Франциско. Къщата е проектирана от архитектите Трамъл, Портър и Дейвис специално за Греъм, Ели и тяхната дъщеря. Тя е истинско произведение на изкуството, със стъклени стени, открити греди от секвоя, модерна водопроводна инсталация и всякакви удобства. Към нея има огромни пристани, собствен двайсет и петфутов кей и яхтен канал, който се чисти два пъти годишно. От къщата се разкрива гледка към Сосалито отвъд залива Ричардсън и към Сан Франциско на юг. Понастоящем Роуан живее там сама.

По време на написването на това повествование Роуан е почти на трийсет. Висока е сто седемдесет и седем сантиметра. Има къса, леко бухнала руса коса и големи бледосиви очи. Определено е привлекателна жена с изключително красива кожа, тъмни прави вежди, тъмни мигли и много красива уста. И все пак, ако трябва да направим сравнение, може да се каже, че не притежава нищо от блясъка на Стела, нито от сладката хубост на Анта, или пък от мрачната чувственост на Деидре. Роуан е нежна, но с доста момчешки вид. На някои снимки изражението и? - може би заради правите тъмни вежди - напомня това на Мери Бет.