Аз лично смятам, че тя прилича на Петир ван Абел, но все пак с някои доста важни отлики. Няма неговите дълбоко поставени очи, а русата и? коса е по-скоро пепелява, отколкото златиста. Но лицето и? е тясно като неговото и видът и? е донякъде скандинавски, както и този на Петир на портретите.
Хората смятат Роуан за студена. И все пак гласът и? е топъл, дълбок и леко дрезгав - това, което в Америка се нарича «уиски» глас. Хората казват, че трябва да я познаваш наистина добре, за да я харесаш. Но това е странно, тъй като нашето разследване показа, че малцина всъщност я познават и все пак почти всички я харесват.
Резюме на материалите за Роуан
Осиновителите Ели Мейфеър и Греъм Франклин
Ели Луиз Мейфеър е единствената дъщеря на Шефилд, син на Кортланд Мейфеър. Тя е родена през 1923 година и е на шест, когато Стела умира. На осемнайсет години постъпва в университета «Станфорд» и оттогава живее предимно в Калифорния. На трийсет и една се омъжва за Греъм Франклин, юрист, дипломирал се в «Станфорд» и осем години по-млад от нея. Ели като че не поддържа много контакти със семейството си още преди да замине за Калифорния, защото от осемгодишна е изпратена в пансион в Канада, шест месеца след смъртта на майка си.
Баща и? Шефилд Мейфеър като че не успява да се възстанови след загубата на жена си и въпреки че често посещава Ели и я води на покупки в Ню Йорк, я държи далече от дома. Той е най-затвореният от синовете на Кортланд и вероятно най-разочароващият, тъй като работи усилено в семейната фирма, но рядко е отличаван и обикновено не взима участие във важните решения. И все пак всички разчитали на него, както казва Кортланд след смъртта му.
Важното тук е, че след като става на осем, Ели рядко се среща с останалите Мейфеър и приятелите и? в Калифорния са все хора, които е срещнала там, както и неколцина момичета от канадския пансион, с които поддържа връзка. Не знаем доколко е била запозната с обстоятелствата около живота и смъртта на Анта, нито пък с живота на Деидре.
Съпругът и? Греъм Франклин очевидно не знае нищо за семейството на Ели и през годините прави някои доста странни изказвания: «Тя идва от някаква голяма плантация на юг».
«Те са от хората, които крият злато под дъските на пода.»
«Мисля, че са наследници на буканиерите.»
«О, роднините на жена ми? Те са били търговци на роби, нали, скъпа? Всички са със смесена кръв.»
Семейната мълва по време на осиновяването казва, че Карлота е накарала Ели да подпише документ, с който се задължава никога да не позволява на Роуан да разбере нещо за истинските си роднини и да се връща в Луизиана.
Всъщност тези документи са част от официалните документи по осиновяването, с които се уточняват някои частни споразумения между страните и трансфери на смайващи суми.
През първата година от живота на Роуан са прехвърлени пет милиона долара на последователни вноски от сметката на Карлота Мейфеър в Ню Орлиънс в сметката на Ели Мейфеър в Калифорния, в Банк ъф Америка и Уелс Фарго Банк.
Ели, която също е много богата, тъй като има попечителски фондове от баща си Шефилд и по-късно от дядо си Кортланд (може би Кортланд е щял да промени тези си намерения, ако е имал време за това, но документите били подписани десетилетия по-рано), открива огромен попечителски фонд в полза на осиновената си дъщеря Роуан, към който през следващите пет години са добавени половината от тези пет милиона.
Останалата част е прехвърлена, както се оказва, директно на Греъм Франклин, който инвестира парите с успех, предимно в недвижими имоти (истинска златна мина в Калифорния) и продължава да влага парите на Ели - редовните плащания от нейния тръст - в обществено имущество и инвестиции. Въпреки че печели много добре като адвокат, той всъщност няма наследени пари и огромното състояние - което е собственост и на жена му - останало след смъртта му, е резултат от умелото управление на нейното наследство.
Има значителни доказателства, че Греъм е презирал жена си, и емоционалната си и финансова зависимост от нея. Не е можел да поддържа начина си на живот - яхти, спортни коли, екстравагантни ваканции и великолепната модерна къща в Тибурон - само със заплатата си. През годините източвал огромни суми от парите на Ели, вложени в общи сметки, и ги раздавал на многобройните си любовници.
Няколко от тези жени разказват на нашите детективи, че Греъм е бил суетен и дори донякъде садистичен човек. И все пак те го намирали за неустоим, но го изоставяли чак когато осъзнавали, че всъщност наистина обича Ели. Не било само заради парите и?. Не можел да живее без нея. «Той просто имаше нужда да се откъсва от нея понякога и единствено заради това и? изневеряваше.»
Читать дальше