Ан Райс - Полунощ 2

Телепатични сили

Психичните сили на Роуан започват да се проявяват още в училище, когато тя става на шест години. Не е изключено да са се проявявали и дълго преди това, но не сме успели да се доберем до подобно доказателство. Учителите, разпитвани неформално (или със заобикалки) за Роуан, разказват наистина изумителни истории за нейната способност да чете мисли.

Обаче нищо от онова, което сме разкрили, не показва, че Роуан някога е била смятана за аутсайдер или пък за неприспособима. По време на цялото си обучение тя се изявява като изключително способна и несъмнено успешна ученичка. Снимките и? от това време я показват като изключително хубаво дете, със загоряла кожа и изсветляла от слънцето руса коса. Изглежда някак потайна, сякаш не и? се нрави натрапничеството на фотоапарата, но не и престорена или пък враждебна.

Телепатичните и? способности стават известни по-скоро на учителите, отколкото на съучениците и?, и следват един специфичен шаблон.

«Майка ми почина - казва една преподавателка в първи клас. - Не успях да се върна във Върмонт за погребението и се чувствах ужасно. Никой не знаеше за това, нали разбирате. Но Роуан дойде, седна до мен и взе ръката ми. Едва се сдържах да не се разплача от тази нежност. «Съжалявам за майка ви» - каза тя. После двете поседяхме, без да говорим. По-късно, когато я попитах откъде знае, тя каза: «Просто изникна в главата ми». Мисля, че това дете постоянно узнаваше такива неща. Знае кога другите деца и? завиждат. Боже, колко самотна беше винаги!»

Друг път, когато едно малко момиче отсъства от училище три дни без никакво обяснение и училищните власти се опитали да се свържат с нея, Роуан тихо казала на директора, че няма причина за безпокойство. Баба и? била починала, обяснила тя, и цялото семейство заминало за погребението в друг щат; съвсем са забравили да се обадят в училище. Оказало се точно така. Роуан отново не могла да обясни откъде знае, казала само: «Просто ми хрумна».

Имаме около десетина подобни истории и характерното за всички е, че в тях не става дума само за телепатия, но и за емпатия и съчувствие от страна на Роуан - чистото желание да успокои или да помогне на страдащ или объркан човек. Но този човек винаги е възрастен. Телепатичната сила никога не е свързана с някакви номера, с плашене на хората и не става причина за кавги.

През 1966 година, когато е на осем, Роуан използва своята телепатична способност за последен път, доколкото ние знаем. Когато е в четвърти клас в едно частно училище в Пасифик Хейтс, тя казва на директорката, че друго малко момиче е много болно и трябва да иде на лекар, но не знаела как да и? го каже. Детето щяло да умре.

Директорката била ужасена. Обадила се на майката на Роуан и настояла тя да бъде заведена на психиатър. Само едно дълбоко разстроено дете можело да каже «подобно нещо». Ели обещала да говори за това с Роуан, но вече не казала нищо по въпроса.

Скоро обаче въпросното дете било диагностицирано с рядка форма рак на костите и то починало преди края на срока.

Директорката често разказвала тази история. Много съжалявала, че се отнесла така с Роуан. И най-вече и? се щяло да не се е обаждала на госпожа Мейфеър, защото тя ужасно се разстроила.

Може би именно Ели се е погрижила подобни инциденти да не се случват повече. Приятелите и? знаят за този случай. «Ели беше на ръба на истерията. Искаше Роуан да бъде нормално дете. Казваше, че не иска дъщеря със странни дарби.»

Греъм явно е сметнал всичко това за съвпадение и се развикал на директорката, задето се е обадила на Ели, когато малкото дете починало.

Съвпадение или не, този случай като че слага край на всякакви демонстрации на психичните сили на Роуан. Вероятно тя нарочно е потискала способностите си до степен, в която те като че ли съвсем изчезнали или пък са станали много слаби. Колкото и да се опитвахме, не успяхме да открием никакво доказателство за телепатичните и? сили от този момент нататък. Хората я помнят единствено като изключително умна, неуморимо енергична и отдадена на науката и медицината.

«В гимназията тя беше от онези деца, които събират буболечки и камъни и ги наричат с дългите им латински наименования.»

«Беше просто изумителна - казва учителят и? по химия в гимназията. - Нямаше да се учудя, ако беше изобретила водородна бомба в свободното си време.»

В Таламаска бяха изказани предположения, че като потиска способността си за телепатия, Роуан може по някакъв начин да е засилила способността си за телекинеза, пренасочила е енергията си, иначе казано, и по този начин двете сили са станали като двете страни на една и съща монета. С други думи, Роуан е изхвърлила от съзнанието си тази си способност. Науката и медицината стават нейните страсти още от гимназията.