Ан Райс - Полунощ 2

С две думи, Роуан е първата вещица Мейфеър, описвана като лечителка, от времето на Маргьорит Мейфеър от Ривърбенд преди 1835 година.

Почти всяка сестра, разпитвана някога за Роуан, има да разкаже по някоя «фантастична» история за нея. Роуан можела да диагностицира всичко; Роуан знаела точно какво да направи. Роуан закърпвала хора, които изглеждали готови за моргата.

«Тя може да спре кървене. Виждала съм я да го прави. Просто хвана момчето за главата, погледна в носа му и прошепна: «Спри!». Чух я. И кървенето спря окончателно.»

По-скептичните и? колеги - включително и някои лекари (и мъже, и жени) - приписват постиженията и? на «силата на внушението». «Тя всъщност практикува нещо като вуду, нали разбирате. Казва на пациента: «Сега ще спрем болката!». И тя, разбира се, изчезва, защото Роуан просто хипнотизира хората.»

По-възрастните черни сестри от болницата също знаят за «силите» на Роуан и понякога я молят да «сложи ръце» на тях, когато например ги мъчи артрит или някоя друга болежка. Те се кълнат в Роуан.

«Тя гледа в очите ти, пита къде те боли, после потрива мястото с ръце и болката изчезва! Това е!»

«Страшно е да видиш как изкушават млад учен! - казва тъжно един от преподавателите и?. - Знаех, че я губим. А щом веднъж стъпи в операционната, беше свършено. Каквото и да казват, че жените били твърде емоционални, за да стават мозъчни хирурзи, никой никога не би казал подобно нещо за Роуан. Тя има най-хладните ръце на света.»

(Моля, забележете съвпадението при употребата на «хладни» и «горещи» по отношение на ръцете и?.)

Има индикации, че решението на Роуан да изостави науката в полза на хирургията е било много трудно, но не и травмиращо. През есента на 1983 година тя очевидно прекарва доста време с доктор Карл Лемли от института «Кеплингер» в Сан Франциско. Лемли се опитва да разработи методика на лечение на болестта на Паркинсон.

Слухове в болницата говорят, че Лемли се е опитал да привлече Роуан чрез невероятно висока заплата и идеални работни условия, но тя смятала, че не е готова да изостави Спешното, операционната и клиничните отделения.

По Коледа на 1983 година Роуан като че преживява огромно разочарование от Лемли и след това не отговаря на обажданията му. Или поне така твърди той пред всички в Университетската болница през следващите няколко месеца.

Така и не успяхме да научим какво се е случило между двамата. Очевидно тя не се е съгласила да се види с него на обяд през пролетта на 1984 година. Една свидетелка ги видяла да се карат в болничното кафене. Седмица по-късно Лемли постъпва в частната болница към института «Кеплингер» заради серия слаби инсулти. По-късно получава още един инсулт, после още един и след месец умира.

Някои от колегите на Роуан я критикуват доста сурово, че не е посетила Лемли в болницата. Неговият асистент, който по-късно заема мястото му в института, казва на един от нашите детективи, че Роуан много завиждала на шефа му и се опитвала да се съревновава с него. Това обаче не изглежда много вероятно.

Доколкото знаем, никой никога не е свързвал Роуан със смъртта на Лемли. Ние обаче направихме връзката.

Каквото и да се е случило между Роуан и нейния ментор - тя често го описва като такъв преди разрива - скоро след 1986 година тя напълно се отдава на неврохирургията и се занимава почти само с мозъчни операции след приключването на стажа и? през 1985 година. По това време без съмнение получава пълна правоспособност и до края на годината е наета като редовен хирург в Университетската.

По-нататък работата на Роуан като неврохирург - въпреки че технически оперира под наблюдение на щатен лекар - е, както се и очаква, образцова.

Знаем много истории за спасените от нея на операционната маса, за невероятната и? способност да разбира още в Спешното дали пациентът ще бъде спасен, за умението и? да закърпва рани, нанесени от брадва, дупки от куршуми, черепни фрактури, причинени от падане или автомобилни катастрофи, за това, че може да оперира десет часа, без да припадне, за това, че спокойно и умело се справя с изплашените стажанти и по-нестабилни сестри, както и за неодобрението на колегите и администраторите, които от време на време я съветват да не поема толкова много рискове.

С времето всички започват да я наричат Роуан Чудотворката.

Въпреки успехите и? като младши хирург, тя си остава много харесвана в болницата и е лекар, на когото всички могат да разчитат. Освен това е много обичана и от сестрите, с които работи. Всъщност отношенията и? с тези жени (наистина, има неколцина мъже с такава професия, но все пак тя си остава предимно женска) са толкова необичайни, че се нуждаят от обяснение.