Ан Райс - Полунощ 2

Едно повърхностно разследване на дванайсет различни мъже, видени да напускат къщата на Роуан в периода 1986-1987, показва, че всички те са много уважавани полицаи или пожарникари, с чисти досиета и големи постижения, смятани от колегите си и от бившите си приятелки за «свестни мъже».

По-нататъшно проучване потвърди, че родителите на Роуан са знаели за нейните предпочитания към такъв сорт мъже още от студентските и? години. Греъм е казал на секретарката си, че Роуан дори не би говорила с мъж, който е завършил колеж. И че тя излиза само с «мъжкари с космати гърди» и скоро ще разбере, че тези невменяеми горили са доста опасни.

Ели също изразява загрижеността си пред приятелки: «Тя казва, че всички били полицаи или пожарникари, въобще хора, които спасяват животи. Но аз все пак мисля, че не знае какво точно върши. Предполагам, че всичко ще е наред, докато не реши да се омъжи за някой от тях. Трябваше да видиш какъв доведе снощи. Само го зърнах на страничната палуба. Красив, червенокос и с лунички. Просто най-сладкото ирландско ченге, което някога си виждала».

Но с оглед на настоящото положение на нещата, аз се виждам принуден да спра дотук с това разследване, защото усещам, че няма причина да се ровим повече в тази страна на живота на Роуан. И наистина, баровете, в които тя се запознава с нейните ченгета и пожарникари, са толкова малко, че ако започнем да разпитваме там, ще се намесим много грубо в личния и? живот, ще привлечем вниманието към нея и в някои случаи нашите въпроси могат да станат причина за унизителни коментари от страна на мъже, които всъщност не знаят нищо за Роуан, но твърдят, че са чули по някоя вулгарна подробност от други хора.

Не мисля, че този аспект от живота на Роуан изобщо ни засяга, само ще отбележа, че вкусът и? е доста подобен на този на Мери Бет Мейфеър и тези случайни и ограничени контакти само потвърждават представата, че Роуан е самотница и пълна мистерия за всички, които я познават. Очевидно е, че не е споделяла нищо за себе си с креватните си партньори. Вероятно не може да говори за себе си пред никого и точно тук вероятно е ключът към разбирането на нейните импулси и амбиции.

Телекинетичната сила на Роуан

Другият аспект от живота на Роуан, открит едва наскоро, е доста по-значителен и представлява една от най-озадачаващите глави в цялата история на семейство Мейфеър. Едва бяхме започнали да документираме този втори таен аспект от живота на Роуан, когато решихме, че е време да продължим с нашите разследвания и да обмислим възможността в близко време да се свържем с нея, въпреки че бяхме силно разтревожени дали няма да нарушим пълната и? неосведоменост по отношение на семейната и? история, а такъв контакт неизменно щеше да доведе до това. Отговорността беше твърде голяма.

През 1988 година, когато Греъм Франклин умира от церебрална хеморагия, един наш детектив изпраща в ордена кратко описание на случилото се, като добавя само няколко подробности, а именно, че Греъм е умрял в ръцете на Роуан.

Тъй като вече знаехме за големия разрив между Греъм Франклин и умиращата му жена, ние прочетохме този рапорт с голямо внимание. Беше ли възможно Роуан да е причинила смъртта на Греъм? Бяхме решени да узнаем.

Когато потърсиха още информация за намеренията на Греъм да се разведе, нашите хора влязоха в контакт с любовницата му Карън Гарфилд. Скоро след това докладваха, че тя е получила няколко сериозни сърдечни пристъпа, а после съобщиха и за смъртта и?, два месеца след кончината на Греъм.

Без да правят каквато и да било връзка между тези събития, те съобщават също и за срещата между Роуан и Карън в деня, в който Карън постъпва в болница с първия си сериозен пристъп. Тя казва пред наш детектив: «Ти си сладък, харесвам те» - само часове след като се е видяла с Роуан. Всъщност и? прилошава по време на разговора с него.

Разследващите не правят връзката, но ние я правим. Карън Гарфилд е само на двайсет и седем години. Докладът от аутопсията и?, с който ние се сдобихме доста лесно, показва, че е имала вродено заболяване на сърдечния мускул и вродена слабост на стената на артерията. Получила кръвоизлив точно оттам, а после и силен сърдечен пристъп. След това първоначално увреждане на сърдечния мускул вече не успяла да се възстанови. Последвалите сърдечни пристъпи я отслабвали все повече, докато накрая настъпила смъртта.

Можело да я спаси единствено трансплантация, а тя била с много рядка кръвна група, тъй че това се оказало невъзможно. Пък и нямало време.