Ан Райс - Полунощ 2

Този случай ни поразява като крайно необичаен, особено като се има предвид, че Карън никога преди не е страдала от подобни проблеми. Когато проучихме доклада от аутопсията на Греъм, открихме, че и той е починал от аневризма или слабост на стената на артерията. Масивният кръвоизлив го е убил почти на мига.

Наредихме на нашите детективи да се върнат в миналото на Роуан и да потърсят случаи на внезапна смърт, причинена от сърдечен пристъп или инсулт, или каквито и да били вътрешни кръвоизливи. С две думи, това означаваше да бъдат разпитани уж случайно и ненатрапчиво учителите и?, съучениците и?, както и състудентите и? от университета или от Университетската болница. Това не е лесна работа, но не е и чак толкова трудна, колкото може би ще предположи човек, незапознат с нашите методи.

Всъщност аз очаквах от това разследване да не излезе нищо.

Хората с подобна телекинетична сила - сила да причиняват сериозни вътрешни наранявания - са огромна рядкост, дори и в аналите на Таламаска. И със сигурност не сме срещали представител на семейство Мейфеър, който може да убива с подобна сила.

Мнозина Мейфеър са можели само с мисълта си да местят обекти, да затръшват врати и да карат стъклата на прозорците да звънтят. Но при почти всеки от тези инциденти става дума за чисто вещерство - сила на волята, манипулиране на Лашър или други нисши духове, а не за чиста телекинеза. И ако все пак е било телекинеза, тя не е нищо сериозно.

Всъщност историята на рода Мейфеър е история на род вещици, примесена съвсем слабо с елементи на телепатия, лечителски сили или други психични дарби.

Междувременно аз проучих цялата информация, която бяхме събрали за Роуан. Не можех да не си помисля, че Деидре би била щастлива, ако можеше да я прочете, ако можеше да научи, че дъщеря и? е толкова обичана и така невероятно успешна. Заклех се пред себе си никога да не правя нищо, което да наруши щастието или спокойствието на Роуан Мейфеър - че ако историята на Мейфеър, както ние я познаваме и разбираме, свършва с тази свободна личност, тогава можем да бъдем само щастливи за нея и вече няма да сме в състояние да влияем на ставащото по какъвто и да било начин.

Все пак дори най-дребната информация за миналото можеше да промени курса на живота на Роуан. Затова не биваше да рискуваме с подобна намеса. Всъщност аз усещах, че трябва да се подготвим да приключим досието за Роуан, и това за вещиците Мейфеър, щом Деидре намереше освобождение чрез смъртта. От друга страна, трябваше да се приготвим да сторим нещо, ако след смъртта на Ели Роуан реши да се върне в Ню Орлиънс, за да открие миналото си.

Две седмици след погребението на Ели ние разбрахме, че Роуан няма да се върне. Тя точно беше започнала последната си година като старши стажант в неврохирургията и явно нямаше никакво време. Освен това нашите детективи откриха, че Ели я е накарала да подпише документ, с който официално се заклева, че никога няма да се върне в Ню Орлиънс, нито ще се опитва да разбере кои са истинските и? родители. Нямаше никакъв признак, че Роуан няма да спази тази клетва.

Вероятно тя никога нямаше да види с очите си къщата на Първа улица. Вероятно «проклятието» някак се бе развалило и Карлота Мейфеър най-накрая щеше да победи.

От друга страна, беше твърде рано да правим такива изводи. А и какво можеше да спре Лашър да се разкрие на тази силно сетивна млада жена, която може да чете мислите на хората по-добре, отколкото вероятно майка и? или баба и?, и чиито огромни амбиции и сила са просто ехо от предшественици като Мари Клодет, Жулиен или Мери Бет, за които тя не знае нищо, но за които съвсем скоро може да разбере много.

Докато си блъсках главата над тези неща, се улавях, че често се сещам за Петир ван Абел - неговият баща е бил велик хирург и анатом в Лайден и името му се среща в историческите книги. Копнеех да кажа на Роуан Мейфеър: «Виж, това е прочут холандски анатом и твой предшественик. Неговата кръв и неговите умения вероятно са стигнали до теб през всичките тези поколения и векове».

Такива бяха мислите ми, когато в края на 1988 година нашите детективи започнаха да докладват невероятни открития във връзка с внезапни случаи на смърт в миналото на Роуан. Някакво малко момиче, което се сбило с нея в училищния двор в Сан Франциско, бе получило сериозен мозъчен кръвоизлив и бе починало само на метри от изпадналата в истерия Роуан, преди да успеят да повикат линейка.

После през 1974 година, когато е вече тийнейджърка, Роуан успява да се спаси от изнасилване. Нападателят, рецидивист-изнасилвач, получил смъртоносен сърдечен пристъп, докато тя се опитвала да избяга от него.