Ан Райс - Полунощ 2

Роуан, изглежда, притежава свой специален подход към сестрите и проявява същата изключителна емпатия към техните проблеми, каквато е показвала и към учителите си преди години. Макар никоя от тях да не е докладвала за случай на телепатия, те често говорят, че Роуан знае кога се чувстват зле, отнася се със съчувствие към семейните им затруднения и винаги намира начин да изрази благодарността си за специалните услуги, които и? оказват. И всичко това от безкомпромисен лекар, който очаква най-доброто от своя персонал.

Начинът, по който Роуан завоюва операционните сестри, включително и известните с неприязънта си към жените хирурзи, става почти легендарен в болницата. Докато другите жени хирурзи са наричани «злобни», «твърде надути» или «просто кучки» - което, разбира се, е плод на известни предубеждения - същите тези сестри говорят за Роуан като за светица.

«Тя никога не крещи, нито избухва като мъжете, твърде добра е за това.»

«Тя е кадърна като мъж.»

«Предпочитам да съм на нейна операция, отколкото с някой от мъжете хирурзи.»

«С нея е направо удоволствие да се работи. Тя е най-добрата. Просто обожавам да я гледам как оперира. Тя е истински артист.»

«Тя е единственият лекар, на когото бих позволила да отвори черепа ми. Казвам ви.»

Но за да изясним нещата в перспектива, трябва да кажем, че все още живеем в свят, в който в операционните сестри понякога отказват да подадат инструменти на някоя жена-хирург, а пациентите в Спешното отказват да бъдат лекувани от жени и настояват да ги лекува някой начинаещ стажант, вместо по-възрастна, по-опитна и по-компетентна жена, която е принудена да стои отстрани и да гледа.

Роуан по някакъв начин преодолява напълно тези предубеждения. Ако сред колегите и? някога се е чуло оплакване по неин адрес, то е, че е твърде затворена. Не говори достатъчно за работата си на младите лекари, които трябва да се учат от нея. За нея това е трудно, но все пак се опитва.

До 1984 година изглежда, че тя е успяла напълно да се спаси от проклятието на Мейфеър, от страховитите преживявания, които унищожават майка и? и баба и?, и е на път да развие брилянтна кариера.

Изтощителното разследване на нейния живот не успява да извади на бял свят нито едно доказателство за присъствието на Лашър, или пък каквато и да било връзка между Роуан и всякакви призраци, духове и привидения.

Силните и? телепатични и лечителски сили като че са впрегнати в изцяло съзидателна посока в работата и? като неврохирург.

Въпреки че всички я обожават за изключителните и? постижения, никой не я намира за «странна», нито пък усеща в нея нещо свръхестествено.

Както казва един лекар, когато е помолен да говори за репутацията на Роуан: «Тя е гений. Какво друго мога да кажа?».

По-късни открития

Но в историята на Роуан има неща, които излизат на бял свят едва през последните няколко години. Една част от тях са съвсем лични и не засягат Таламаска. Но други събуждат тревога, която надхвърля и най-страховитите ни очаквания за онова, което може да се случи с Роуан в идните години.

Нека първо да обясним в детайли по-незначителните от тези събития.

През 1985 година любопитството ни бе събудено от пълната липса на социални контакти при Роуан. Помолихме нашите детективи да се заемат с по-близко разследване.

За няколко седмици те откриха, че Роуан всъщност има доста особен вид контакти, и то предимно с мъже от работническата класа, с които се запознава в четири различни бара в Сан Франциско.

Тези мъже са предимно пожарникари или униформени полицаи. Те винаги са ергени, винаги са много хубави и добре сложени. Роуан ги води само на «Сладката Кристин», с която от време на време излизат в морето, а понякога остават и на пристана. Тя рядко се среща с някой от тези мъже повече от три пъти.

Въпреки че е много дискретна, Роуан става обект на клюки в баровете, които посещава. Двама огорчени мъже, отхвърлени от нея, говорят с охота пред нашите детективи, но бързо става ясно, че не знаят почти нищо. Те смятали, че тя е «богато момиче от Тибурон», което се надува или просто ги използва. Нямат никаква представа, че е лекар. Един от тях на няколко пъти описва «Сладката Кристин» като «готината лодка на татко».

Други мъже, които също познават Роуан, са по-обективни: «Тя е самотница, това е. Харесвам я, наистина. Но тя не иска да се обвързва и никога няма да го направи. Това е добре за веднъж или два пъти, но все пак трябва да има взаимност. Разбирам я. Тя е образовано момиче, което обича старомодни мъже».