Ан Райс - Полунощ 2

За последен път видях лично Ели на погребението на Нанси Мейфеър в Ню Орлиънс през януари 1988 година. Тогава тя беше на около шейсет и четири години. Красива жена, висока около метър шейсет и пет, с тъмна загоряла кожа и лъскава черна коса. Сините и? очи бяха скрити зад слънчеви очила с бели рамки; модерната и? памучна рокля подчертаваше стройната и? фигура. Наистина притежаваше нещо от блясъка на филмовите актриси, нещо като калифорнийска патина. След половин година вече беше мъртва.

След нейната смърт Роуан наследява всичко, включително и семейния попечителски фонд на Ели, както и допълнителния фонд, учреден на нейно име още при раждането и?, без да знае нищо за това.

Тъй като тогава, и сега, тя работи изключително много, наследството всъщност не оказва голямо влияние върху ежедневието и?. Но по-късно вероятно ще окаже.

Роуан Мейфеър от детството до днес

Ненатрапчивото наблюдение на Роуан я показва като преждевременно развито дете с множество психични сили, за които осиновителите и? явно не са били наясно. Има и някои свидетелства, че Ели Мейфеър отказва да признае каквито и да било «странности» в дъщеря си. Както и да е, Роуан изглежда е била «гордостта и радостта» както на Ели, така и на Греъм.

Вещиците Мейфеър

Както вече бе посочено, връзката между майка и дъщеря е била изключително силна чак до смъртта на Ели. Роуан обаче никога не е споделяла обичта на майка си към празненствата, обядите, пазаруването и прочие, и никога, дори вече като жена, не се присъединява към широкия кръг от приятелки на Ели.

Тя обаче споделя страстта на родителите си към яхтите. Идва с тях по време на пътуванията им по море още от най-ранна възраст. Дори се научава да управлява малката яхта на Греъм «Уинд Сингър», когато е едва на четиринайсет. Когато Греъм купува океанския крузър «Голямата Анжела», цялото семейство предприема дълги пътувания няколко пъти годишно.

Когато Роуан става на шестнайсет, Греъм и? купува собствена двумоторна яхта с голяма водоизместимост, годна за океански пътувания. Роуан я кръщава «Сладката Кристин». «Голямата Анжела» по това време е «пенсионирана» и цялото семейство пътува със «Сладката Кристин», но винаги под управлението на Роуан. Въпреки съветите на всички Роуан често излиза с яхтата в открито море съвсем сама.

С годините и? става навик още щом се прибере от училище да излезе с яхтата в залива на Сан Франциско и да се отправи към океана поне за два часа. Много рядко кани по някой приятел на борда по време на тези пътувания.

«Никога не се прибира преди осем - казва Ели. - А аз се безпокоя! О, много се тревожа. Но ако и? вземем лодката, направо ще се съсипе. Просто не зная какво да правя.»

Въпреки че е много добра плувкиня, Роуан не е безразсъден моряк, ако мога така да се изразя. «Сладката Кристин» е построен в Холандия крузър - тежък, бавен и много стабилен в открито море, но не може да развива голяма скорост.

Явно Роуан изпитва удоволствие от усамотението, когато е сред морската шир, и то при всякакво време. Като много хора, свикнали на по-студения калифорнийски климат, тя като че ли се наслаждава на мъглата, вятъра и студа.

Всички, наблюдавали Роуан, са единодушни, че тя е самотник и изключително затворен човек, който предпочита да работи, отколкото да се забавлява. В училище е силна ученичка, а по-късно и изключително отдаден на работата си учен. Въпреки че всички съученички и? завиждат заради многото дрехи, Роуан винаги твърди, че са купувани от Ели и самата тя няма никакъв интерес към тях. Облича се небрежно и по моряшки - джинси, обувки за ветроходство, големи пуловери, моряшки каскети и моряшко яке от морскосиня вълна.

В областта на медицината и в частност неврохирургията натрапчивите навици на Роуан не са така забележителни, като се има предвид естеството на професията. И все пак дори в тази област тя се отличава като «фанатично отдадена». Всъщност като че ли е родена да бъде лекар, въпреки че изборът и? да се заеме с хирургия, вместо с научна работа, изненадва мнозина от онези, които я познават. «Когато е в лабораторията, се налага майка и? да и? се обажда, за да и? напомни, че трябва да отдели малко време за ядене и сън» - казва един от колегите и?.

Един учител в началното училище отбелязва в досието на осемгодишната Роуан, че «това дете явно смята, че е вече възрастен човек. Идентифицира се с възрастните. Става нетърпелива спрямо останалите деца, но е твърде добре възпитана, за да го показва. Изглежда ужасно, ужасно самотна».