Ан Райс - Полунощ 2

Тя се настани на една от пейките, роклята и? блестеше като бяло петно в сенките, смарагдът сияеше на гърдите и?.

«Опасност, Лайтнър», казах си аз. «Ти си в опасност.»

- Господин Лайтнър - каза тя и погледна към мен, когато се настаних срещу нея, - просто ми кажете какво искате!

- Деидре, аз знам много неща - отвърнах. - Неща за теб, за майка ти и за майката на твоята майка, както и за нейната майка. История, тайни, слухове, генеалогии… всякакви неща. В една къща в Амстердам има портрет на жена, която е твоя предтеча. Казва се Дебора. Тя е купила този смарагд от един бижутер в Холандия преди стотици години.

Нищо от казаното не я изненада. Тя ме изучаваше, очевидно се опитваше да разбере дали лъжа и дали имам лоши намерения. Аз самият бях доста притеснен. Говорех с Деидре Мейфеър. Най-после седях до Деидре Мейфеър.

- Деидре - казах аз, - кажи ми, ако искаш да научиш това, което знам. Искаш ли да видиш писмата на един мъж, който е обичал твоята прародителка Дебора? Искаш ли да чуеш как тя е умряла във Франция и как нейната дъщеря е прекосила морето до Сан Доминго? В деня на нейната смърт Лашър е разразил ужасна буря над града…

Млъкнах. Като че думите пресъхнаха в устата ми. Лицето и? бе претърпяло шокираща промяна. За миг си помислих, че я завладява гняв, но после осъзнах, че е някаква огромна вътрешна борба.

- Господин Лайтнър - прошепна тя, - не искам да знам нищо. Искам да забравя това, което вече знам. Дойдох тук, за да се махна.

- О - промълвих аз и замълчах.

Усещах как се успокоява. Изобщо не знаех какво да кажа. Но след малко тя рече:

- Господин Лайтнър - гласът и? беше овладян, макар и преливащ от емоция, - леля ми казва, че вие ни изучавате, защото вярвате, че сме специални хора. Искате да помогнете на злото в нас, и то само от любопитство. Не, не ме разбирайте погрешно. Тя има предвид, че като говорите за злото, вие го подхранвате. Като го изучавате, му давате още живот. - Меките и? сини очи молеха за моето разбиране. Колко невероятно спокойна изглеждаше, изненадващо спокойна.

- Разбирам какво има предвид леля ви - казах аз. Всъщност бях изумен. Изумен, че Карлота Мейфеър знае кои сме и дори разбира до известна степен каква е целта ни. Но после се сетих за Стюарт. Той сигурно бе разговарял с нея. Това беше доказателство. Тази и още хиляди мисли изпълваха главата ми.

- Това е като при спиритуалистите, господин Лайтнър - каза Деидре със същата любезност и благоразположеност. - Те искат да говорят с духовете на мъртвите си предци. И въпреки всичките си добри намерения, само увеличават силата на демони, за които не знаят нищо…

- Да, зная за какво говориш, но повярвай ми, искам само да ти дам информация, да ти позволя да научиш…

- Но не разбирате ли, аз не желая. Искам да оставя миналото зад гърба си. - Гласът и? леко потрепна. - Не искам да се връщам у дома.

- Е, добре - отвърнах аз. - Разбирам те напълно. Но ще ми направиш ли една услуга? Запомни името ми. Вземи тази визитна картичка и запомни телефонните номера на нея. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

Тя взе картичката. Гледа я доста време, после я пъхна в джоба си.

Усетих се, че я гледам притихнал, гледах огромните и? невинни сини очи и се опитвах да не се спирам на красотата на младото и? тяло, на прекрасно изваяните и? гърди в памучната рокля. Лицето и? изглеждаше много тъжно в сенките.

- Той е дяволът, господин Лайтнър - прошепна тя. - Наистина.

- Но тогава защо носиш смарагда, скъпа моя? - попитах аз импулсивно.

Тя се усмихна. Посегна към камъка, стисна го и после го дръпна така силно, че верижката се скъса.

- По една определена причина, господин Лайтнър. Това беше най-лесният начин да го донеса тук, защото имам намерение да го дам на вас. - Тя протегна ръка и го пусна на дланта ми.

Аз се втренчих в него, не можех да повярвам, че държа това нещо.

Казах и? напълно объркан:

- Нали знаеш, че той ще ме убие. Ще ме убие и ще ти го върне обратно.

- Не, не може да го направи! - рече тя. Гледаше ме невиждаща, ужасена.

- Разбира се, че може - казах аз. Но бях засрамен от думите си. - Деидре, нека ти кажа какво зная за този дух. Нека ти кажа какво зная за останалите, които са виждали подобни неща. Ти не си сама в това. Не е нужно да се бориш сама.

- О, господи - прошепна тя и затвори очи. - Той не може да го направи - повтори след малко, но не звучеше убедена. - Не вярвам, че може да направи такова нещо.

- Добре, ще рискувам - казах аз. - Ще взема смарагда. Някои хора също притежават известни оръжия, ако мога така да се изразя. Ще ти помогна да узнаеш кои са твоите. Леля ти направи ли това за теб? Кажи ми как да ти помогна.