Ан Райс - Полунощ 2

- И двамата ми родители бяха много потайни - каза Беатрис. - Не мисля, че татко наистина помни нещо вече. Той минава осемдесетте, а мама просто не искаше да говори. Самата аз не се омъжих за Мейфеър, както знаете. Съпругът ми не знае нищо за семейството, наистина. - (Ще отбележим, че съпругът на Беатрис почина, прехвърлил седемдесетте, от рак на гърлото.) - Не си спомням Мери Бет. Била съм на две години, когато е починала. Но имам няколко снимки, на които съм до нея на семейните срещи, нали знаете, заедно с всички други деца от рода. Обаче си спомням Стела. О, много обичах Стела. Толкова я обичах.

Фактът, че не мога да ида там, просто ме убива. Преди години спрях да посещавам леля Мили. Тя е сладка, но всъщност не е съвсем наясно коя съм. Всеки път трябва да и? обяснявам, че съм дъщеря на Алис и внучка на Реми. Тя помни известно време и после пак забравя. А Карлота не иска да ходя там, не иска никой да ходи там. Ужасна жена. Тя уби тази къща! Пропъди целия живот от нея. Не ми пука какво говорят останалите, тя е виновна.

- Вярвате ли, че тази къща е обитавана от духове, че в нея може би има нещо зло.

- Да - Карлота. Тя е злото! Но разбирам за какво ме питате и е твърде жалко, че не можете да разговаряте с Аманда Грейди Мейфеър. Тя беше съпруга на Кортланд, но е покойница от години. Вярваше в някои доста невероятни, но наистина много интересни неща. Е, поне до известна степен. Казват, че заради това напуснала Кортланд. Тя твърдеше, че той знае, че къщата е обитавана от духове, че дори ги вижда и разговаря с тях. Винаги ме е изумявало как е възможно възрастна жена да вярва в подобни глупости! Но тя бе напълно убедена в тези небивалици за сатанински заговор. Мисля, че Стела е причината за това, но съвсем неволно. Тогава бях твърде малка, за да зная със сигурност. Но Стела изобщо не беше лош човек! Никаква магьосница не беше. Просто си лягаше с всеки, но ако това е вещерство, то половината град трябва да бъде изгорен на кладата на часа.

И така нататък, и така нататък, клюките станаха по-интимни и дръзки, докато Беатрис продължаваше да рови храната си и да пуши «Пал Мал».

- Деидре просто притежава повишена сексуалност - каза тя, - това е целият и? проблем. Постоянно я държаха затворена. Нищо чудно, че се хвана с някакъв непознат мъж. Разчитам изцяло на Кортланд да се погрижи за нея. Той се превърна в уважавания старейшина на фамилията. А и със сигурност е единственият, който може да се противопостави на Карлота. Мен ако питате, точно тя е вещицата. Направо тръпки ме побиват от нея. Длъжни са да отърват Деидре.

Наистина, вече се говорело за някакво училище в Тексас, малък университет, където Деидре можела да постъпи през есента. Като че Ронда Мейфеър, правнучка на сестрата на Сузет, Мариан (лелята на Кортланд), бе омъжена за млад тексасец, който преподавал там. Всъщност това било малко щатско девическо училище, което получавало щедри дарения и се отличавало с добрата традиция и всички характеристики на скъпо частно училище. Въпросът бил обаче дали ужасната Карлота ще позволи на Деидре да иде там. «Карлота е вещицата!»

Беатрис отново се спря на темата за Карлота, критиките обхванаха дори начина и? на обличане (деловите костюми) и начина и? на говорене (деловия маниер). Но след малко дамата се наведе през масата и ми каза:

- И сигурно знаете, че тази вещица уби Ъруин Дандрич, нали?

Не само че не знаех подобно нещо, но и не бях чул и най-малкия намек в този смисъл. През 1952 година до нас достигна вест, че Дандрич е починал от сърдечен удар в апартамента си някъде след четири часа следобед. Всички знаеха, че той има проблеми със сърцето.

- Аз говорих с него - каза Беатрис надуто и с едва прикрита мелодраматичност. - Говорих с него в деня, когато умря. Той каза, че Карлота му се обадила. Обвинила го, че шпионира семейството и?, и казала: «Е, щом толкова искате да знаете всичко за нас, елате на Първа улица. Ще ви кажа повече, отколкото ви се ще да разберете». Казах му да не отива, рекох му точно това: «Тя ще те осъди. Ще ти направи нещо ужасно. Тя не е с всичкия си». Но той не искаше да ме послуша. «Ще ида да видя къщата с очите си - отвърна ми. - Никой не е стъпвал там след смъртта на Стела.» Накарах го да обещае да ми се обади, щом се прибере. Е, не успя да го направи. Умря същия следобед. Тя го е отровила. Сигурна съм. Отровила го е. Когато го намериха, казаха, че е било сърдечен удар. Тя го е отровила, но му е дала точно толкова, че да може да се прибере и да умре в дома си.

- И какво ви кара да мислите така? - попитах аз.