Ан Райс - Полунощ 2

«Е, кой може да е този мъж? - казала Беатрис на Жулиет Милтън на един обяд. - Да не би да е същият негодник, който се е промъквал в градината на монахините, за да я притеснява в «Света Роза»!»

Жулиет писала на нашия агент в Лондон:

«Струва ми се, че това семейство не осъзнава, че момичето си има любовник. Имам предвид един любовник - един много забележителен и лесно разпознаваем любовник, който постоянно е виждан в нейната компания. Всичките описания на въпросния млад мъж са все едни и същи!»

Забележителното в тази история е, че до Жулиет Милтън никога не стигат слухове за духове, вещици, проклятие и прочие неща, свързани със семейство Мейфеър. Двете с Беатрис наистина смятат, че мистериозният непознат е човешко същество.

И все пак по същото време хората в Айриш Ченъл говорят за «Деидре и мъжа». Като под «мъжа» не разбират човешко същество. По-голямата сестра на отец Лафърти също знае за «мъжа». Тя се опитала да говори с брат си за него, но той не поискал да и? се довери. Тя клюкарствала за това с възрастния си приятел Дейв Колинс; говорила е и пред нашия детектив, който повървял с нея по Констанс стрийт, когато тя се прибирала у дома след неделната служба.

Госпожица Роз, която работела в сакристията, сменяла покривките на олтара и се грижела за светеното вино, също знае шокиращи факти за Мейфеър и «мъжа». «Първо беше Стела, после Анта, а сега и Деидре», казала тя на своя племенник - колежанин в «Лойола», който я сметнал за суеверна глупачка.

Една стара чернокожа прислужница от съседна къща също знаела за «мъжа». Той бил стар семеен призрак и единственият призрак, когото е виждала да седи на дневна светлина с онова момиче в задната част на градината. Тя вярвала, че ще иде в ада заради това.

Точно по това време, през лятото на 1958 година, аз се подготвях да замина за Ню Орлиънс.

Бях приключил с обединяването на цялата история на семейството в една по-ранна версия на настоящото повествование, която беше почти същата. Много силно се тревожех за Деидре Мейфеър.

Усещах как психичните и? сили и особено способността и? да вижда духове и да разговаря с тях са на път да я доведат до лудост.

След множество дискусии със Скот Рейнолдс, новия ни директор, и няколко срещи на целия съвет, бе решено да отпътувам за Ню Орлиънс, за да реша дали Деидре Мейфеър е достатъчно голяма и стабилна, за да бъде осъществен контакт с нея.

Илейн Барет, един от най-старите и най-опитни членове на Таламаска, бе починала предната година и сега аз бях смятан, незаслужено, за водещ експерт на ордена по вещерските семейства. Моите акредитиви никога не бяха поставени под съмнение. Наистина, онези, които най-много се бяха уплашили от смъртта на Стюарт Таунсенд и Артър Лангтри - и вероятно щяха да се опасяват и във връзка с моето заминаване за Ню Орлиънс - вече не бяха сред живите.

Двайсет и три

Досие на вещиците Мейфеър

Част 9

Историята на Деидре Мейфеър

Преразгледана в цялост през 1989 г.

Пристигнах в Ню Орлиънс през юли 1958 година и веднага се регистрирах в малък обикновен хотел във Френския квартал. После започнах да се срещам с нашите най-способни професионални детективи и да преглеждам някои от публичните регистри, за да съгласувам собствената си гледна точка с техните.

През годините бяхме научили имената на неколцина близки до семейство Мейфеър хора. Опитах да се свържа с тях. При Ричард Леуелин постигнах доста голям успех, както вече бе описано, и само този доклад ми отне няколко дни.

Освен това успях да «разприказвам» една млада послушница, която преподаваше в «Света Роза от Лима» и познаваше Деидре. Тя до някаква степен изясни причините за изключването и?. За жалост тази млада жена вярваше, че Деидре наистина е имала връзка с «по-възрастен мъж» и е била отвратителна лъжкиня. И други момичета знаели за смарагда на Мейфеър. Заключението било, че Деидре го е откраднала от леля си. Защо иначе едно дете ще държи толкова ценно бижу в училище?

Колкото повече говорех с жената, толкова по-ясно разбирах, че чувственото излъчване на Деидре е правило впечатление на всички около нея. «Знаете ли, тя беше толкова… зряла. Не е редно едно младо момиче на шестнайсет да има толкова големи гърди.»

Горката Деидре. Улових се, че съм на ръба да я попитам дали един учител смята, че осакатяването е подходящо при тези обстоятелства, но после прекъснах разговора. Върнах се в хотела, изпих доста бренди и си изнесох една лекция за опасностите от емоционалното обвързване към обекта на разследване.