Ан Райс - Полунощ 2

Тръгна подире и?, прекоси бързо тъмната трапезария и отново се озова в коридора. Тогава я видя, чак в другия му край, осветена от коледното дърво. Бе застанала срещу високата предна врата.

Контурът на вратата се открояваше съвсем ясно около нея и тя изглеждаше съвсем мъничка. Колкото повече се приближаваше към нея, толкова повече го поразяваше неподвижността и?. Беше ужасен от онова, което щеше да види, когато различеше чертите и? в тъмното.

Но не видя ужасното каменно лице от предната нощ. Тя просто го гледаше и мекото сияние на дръвчето се отразяваше в очите и?.

- Мислех да приготвя вечеря. Купих всичко. Оставих го в кухнята. - Колко несигурен звучеше. Колко нещастен. Опита се да се вземе в ръце. Пое си дълбоко дъх и пъхна пръсти в джобовете на джинсите си. - Виж, мога да започна веднага, купих съвсем малка пуйка. Ще стане за няколко часа, имаме всичко. Оставих я в кухнята. Ще подредим на масата красивия порцелан. Никога не сме го използвали. Никога не сме вечеряли на онази маса. Все пак е… Коледа.

- Трябва да си тръгнеш - каза тя.

- Какво… не те разбирам.

- Трябва веднага да се махнеш оттук.

- Роуан!

- Върви си, Майкъл. Трябва да остана сама.

- Скъпа, не разбирам, какво говориш?

- Махай се, Майкъл! - Гласът и? стана по-нисък, по-твърд. - Искам да се махнеш.

- Но, Роуан, Коледа е. Не искам да си тръгвам.

- Това е моята къща и аз ти казвам да се махаш. Махай се веднага.

Той се втренчи в нея за момент и видя как се промени лицето и? - устата и? се разкриви, а очите и? се присвиха. Тя сведе леко глава и го изгледа изпод вежди.

- Ти… не те разбирам, Роуан. Осъзнаваш ли какво говориш?

Тя пристъпи към него и той се стегна, не искаше да се поддава на страха. Всъщност той вече бе започнал да се претопява в гняв.

- Отивай си, Майкъл - изсъска тя. - Махай се от тази къща и ме остави да свърша каквото трябва.

Внезапно ръката и? полетя напред и преди той да осъзнае какво става, го зашлеви през лицето.

Ужили го болка. Гневът му избухна, но горчилката и мъката бяха много по-силни. Той се втренчи в нея, шокиран и вбесен.

- Това не си ти, Роуан! - каза и посегна към нея, но ръката и? отново полетя напред и го отблъсна силно към стената. Загледа я вбесен и объркан. Тя се приближаваше, очите и? горяха на сиянието от салона.

- Махай се оттук - прошепна тя. - Не чуваш ли какво ти казвам?

Зашеметен, той гледаше как пръстите и? се впиват в ръката му. Тя го блъсна наляво, към предната врата. Силата и? беше изумителна, нечовешка и от нея струеше злоба; старата маска на омраза отново бе покрила лицето и?.

- Махай се веднага от къщата, заповядвам ти - каза тя и пусна ръката му. Стисна дръжката, завъртя я и отвори вратата. Нахлу мразовит вятър.

- Как можеш да се държиш така с мен! - промълви той. - Роуан, отговори ми. Как можеш?

Отчаян, той посегна към ръката и? и този път нищо не го спря. Хвана я, разтърси я и главата и? се килна за миг настрани. После тя се обърна и се втренчи в него. Предизвикваше го да продължи, безмълвно му заповядваше да я пусне.

- За какво си ми мъртъв, Майкъл? - прошепна тя. - Ако ме обичаш, тръгвай веднага. Ще се върнеш, когато ти се обадя. Трябва да го направя сама.

- Не мога. Не искам.

Тя му обърна гръб и тръгна по коридора, а той я последва.

- Няма да си отида, чу ли? Не ми пука какво става, няма да си тръгна. Не можеш да ме гониш.

- Знаех си, че няма да искаш - каза тихо тя, когато той я последва в тъмната библиотека. Тежките кадифени завеси бяха затворени и той едва различаваше фигурата и?, когато тя тръгна към писалището.

- Роуан, не можем да продължаваме да мълчим така. То ни унищожава. Чуй ме, моля те.

- Майкъл, моят красив архангел - каза тя, с гръб към него. Гласът и? звучеше приглушено. - По-скоро си готов да умреш, отколкото да ми повярваш, нали?

- Роуан, ще се боря с него с голи ръце, ако трябва. - Тръгна към нея. Къде, по дяволите, бяха лампите в тази стая? Посегна към месинговата настолна лампа до креслото, но в същия миг Роуан се обърна и се втурна към него.

В ръката и? имаше спринцовка.

- Недей, Роуан!

Иглата потъна в ръката му.

- Господи, какво ми направи! - Вече падаше на една страна, сякаш краката му бяха отсечени. Преобърна лампата на пода и се просна до нея, взрян в острия шип на счупената крушка.

Опита се да изрече името и?, но устните му не помръдваха.

- Спи, любов моя - каза тя. - Обичам те. Обичам те с цялото си сърце.

Чу някъде далече звук от набиране на телефон. Гласът и? бе така слаб, а думите… какво казваше? Говореше с Аарън. Да, с Аарън…