Ан Райс - Полунощ 2

Той се хвърли напред и я стисна за рамото. Сложи другата си ръка на корема и? и тя усети как в нея прониква изгаряща топлина. Прилоша и?.

- Махай се! - прошепна тя. - Не мога да го направя. - Призова гнева и волята си, очите и? се впиваха в очите на създанието пред нея. - Не можеш да ме накараш против волята ми! Не можеш да го направиш без мен.

- Знаеш какво искам, какво съм искал винаги. Не искам повече черупки, Роуан, никакви груби илюзии. Искам живата плът вътре в теб. Каква друга плът на този свят би ме приела - така пластична, приспособима, гъмжаща от милиарди миниатюрни клетки. Кой друг организъм увеличава хиляди пъти размера си през първите няколко седмици от съществуването си и сега е готов да се разпъне и удължи, да се раздуе, щом моите клетки проникнат в него!

- Махни се от мен. Махай се от детето ми! Ти си глупаво, откачено изчадие. Няма да докосваш детето ми! Махай се от мен! - Тя трепереше, гневът и? бе толкова силен, че не можеше да го издържи. Усещаше как кипи във вените и?. Краката и? бяха мокри и лепкави, когато пристъпи назад в усилието да събере яростта си и да я насочи право към него.

- Да не мислиш, че можеш да ме измамиш, Роуан? - каза той бавно, търпеливо и нежно. Красивият му образ все още беше съвсем плътен. - С жалките си изпълнения за пред Аарън и Майкъл? Да не мислиш, че не виждам до дъното на душата ти? Аз съм сътворил тази душа. Аз подбрах гените ти. Аз избрах родителите ти, аз избрах и наследниците ти, аз те сътворих, Роуан. Знам къде у теб се срещат плът и съзнание. Познавам силата ти като никой друг. Винаги си знаела какво искам от теб. Още когато прочете историята. Видя спящия зародиш на Лемли в леглото от тръбички и химикали. Ти знаеше! Още когато избяга от лабораторията, знаеше, че имаш ума и куража да го направиш. Още преди да ме познаваш, преди да разбереш, че те чакам, че те обичам и че съм най-големият подарък, определен за теб. Аз самият, Роуан. Ще ми помогнеш, или това малко потрепващо дете ще умре, щом вляза в него! А ти няма да позволиш това.

- Господи! Господи, помогни ми! - прошепна тя и ръцете и? се плъзнаха към корема, събрани на кръст, като че да му попречи да не се пръсне. Очите и? не се откъсваха от Лашър. - Умри, кучи сине, умри!

Стрелките на часовника помръднаха и малката застана точно върху голямата. Прозвуча първият удар.

- Христос се роди, Роуан - извика той, гласът му още беше силен, когато образът му започна да се разтваря в огромен кипящ облак от мрак, който закри часовника, издигна се към тавана и се нави като фуния. Роуан изпищя и притисна гръб към стената. Мертеците и стените се разтресоха и тя усети тътен като при земетресение.

- Не! Господи, не! - запищя тя, завладяна от паниката. Обърна се и затича през салона към вратата. Стисна дръжката. «Господи, Майкъл, Аарън, помогнете ми!»

Някой трябваше да чуе писъците и?. Бяха оглушителни. Разкъсваха я.

Но тътенът се засили и тя усети как невидими ръце стиснаха раменете и?. Блъснаха я грубо към вратата, тя изпусна дръжката и падна на колене. Усети силна болка в слабините. Около нея се спускаше мрак, а жегата нарасна.

- Не, не и детето ми. Ще те унищожа, с последния си дъх ще те унищожа. - Извърна се с отчаяната сила на гнева и заплю мрака пред себе си. Ръцете я обгърнаха и я повалиха на пода.

Тилът и? се удари във вратата, а после и в пода, краката и? бяха изпънати напред. Тя се взираше нагоре, опитваше се да се изправи, но ръцете и? не я слушаха, а тъмнината кипеше над нея.

- Проклет да си, да се продъниш в ада дано. Умри, умри, като онази старица! Умри! - изпищя тя.

- Да, Роуан, твоето дете, детето на Майкъл!

Гласът я обгръщаше отвсякъде, както мракът и жегата. Главата и? отново бе блъсната назад, ръцете и? бяха приковани към пода. Беше разпъната и безпомощна.

Мракът отново се развълнува, нави се и се стрелна надолу. Стрелна се в нея, проникна, разкъса я. Сякаш огромен юмрук се вряза в утробата и? и тялото и? се сгърчи, щом болката го впримчи в огромен раздиращ обръч - виждаше го, искрящ под затворените си клепачи.

Жегата беше непоносима. Болката идваше отново, вълна след вълна, и от нея рукна кръв и околоплодна течност.

- Убиваш го, изчадие такова, убиваш бебето ми! Проклет да си! Господи, помогни ми! Господи, върни го в ада! - Започна да удря ръце в стената, извиваше се по хлъзгавия мокър под. Жегата я убиваше, изпълваше дробовете и?.

Къщата гореше. Сигурно гореше. Тя самата гореше. Жегата пулсираше вътре в нея и дори и? се стори, че вижда извисяващите се пламъци. Но не, просто бе изригнала зловеща червена светлина. Някак бе успяла да застане на четири крака. Знаеше, че тялото и? е вече празно, детето и? го нямаше. Сега просто се опитваше да избяга, да стигне до вратата, с отчаяно усилие и раздирана от болка.