Ан Райс - Полунощ 2

- Господи, кога е станало това?

- Няма значение. Тя ми каза да си вървя в Англия, докато все още имам възможност.

- Наистина ли? Тя ли ти го каза? И какво още?

- Аз реших да остана. Въпреки че, честно да ти кажа, не знам какво още мога да сторя тук. Тя искаше да останеш в Калифорния, защото мислеше, че там ще си в безопасност. Но, както виждаш, ситуацията стана твърде сложна, за да може да бъде намерено някакво просто и буквално обяснение на думите и?.

- Не те разбирам. Какво означава буквално обяснение? Какво друго обяснение може да има? Не схващам.

- Майкъл, тя говореше със загадки. Не беше общуване, а по-скоро демонстрация на някаква борба. Отново ти припомням, че ако реши, това същество може да бъде с нас в момента, в тази стая. Няма сигурно място, където да заговорничим на глас срещу него. Представи си боксов мач, в който противниците могат да си четат мислите. Представи си война, в която всяка стратегия се долавя телепатично от врага още в началото.

- Това вдига залога, увеличава вълнението, но не е невъзможно.

- Съгласен съм, но според мен няма никакъв смисъл да ти предавам думите на Роуан. Достатъчно е да кажа, че тя е най-способният противник, изправял се пред това създание.

- Аарън, ти много отдавна я предупреди да не му позволява да я отделя от нас. Предупреди я, че той ще се опита да я откъсне от хората, които тя обича.

- Така е. И съм сигурен, че Роуан го помни. Тя е от хората, които не забравят нищо. Повярвай ми, опитах се да споря с нея и с нейната наука. Казах и? с най-прости думи защо не бива да позволява на това създание да мутира. Но решението е в нейните ръце.

- Искаш да кажеш, че трябва просто да чакаме и да я оставим да се бори сама.

- Казвам, че ти правиш каквото се очаква от теб. Обичаш я. Стоиш близо до нея. Чрез самото си присъствие и? напомняш кое е естествено и изначално добро. Това е борба между естественото и неестественото, Майкъл. Няма значение от какво е направено това същество, нито откъде идва - това е борба между нормалния живот и отклонението. Между еволюцията, от една страна, и пагубната интервенция, от друга. И двете имат своите мистерии и своите чудеса, а никой не знае това по-добре от Роуан.

Той се изправи и сложи ръка на рамото на Майкъл.

- Седни и чуй какво ще ти кажа.

- Слушам те - сопна се Майкъл, но все пак седна на ръба на креслото. Не можеше да спре да свива дясната си ръка в юмрук и да я търка в дланта на лявата.

- През целия си живот Роуан се е изправяла срещу това разделение между естественото и отклонението - каза Аарън. - В същността си тя е много консервативна. Създания като Лашър не могат да променят базисната природа на човека, могат да влияят единствено върху вече изградените черти. Никой не обича белите булчински рокли повече от Роуан. Никой не иска да има семейство повече от Роуан. Никой не желае повече от нея това дете.

- Та тя дори не продумва за бебето. Не го е споменавала, откакто се прибрах. Исках да кажа на семейството тази нощ, на партито, но тя не ми дава. Казва, че не била готова. Пък и знам, че това парти ще е същинска агония за нея. Тя просто се преструва. Беатрис организира всичко.

- Да, знам.

- Аз говоря постоянно за бебето. Целувам я, наричам го Малкия Крие. А тя само се усмихва, сякаш не е Роуан. Аарън, ще изгубя и нея, и бебето, ако тя не победи този демон. Не смея дори да си помисля за това. Не ща да чувам за никакви мутации, чудовища и… призраци, които искали да оживеят.

- Прибери се и не се отделяй от нея. Това са ти казали да направиш.

- И да не и? се противопоставям, така ли?

- Само ще я принудиш да излъже. Или нещо по-лошо.

- Ами ако двамата с теб идем там и се опитаме да я вразумим, да я убедим да му обърне гръб?

Аарън поклати глава.

- Ние с нея вече имахме конфликт, Майкъл. Затова и отказах на Беа поканата за тази вечер. Ако ида там, ще предизвикам и нея, и зловещия и? приятел. Но бих отишъл все пак, ако мислех, че ще има някаква полза. Бих рискувал всичко, ако имаше вероятност да помогна. Но няма.

- Защо си толкова сигурен?

- Вече не съм сред играчите, Майкъл. Не аз съм имал видения, а ти. Жулиен и Дебора са говорили на теб. Роуан обича теб.

- Не знам дали ще издържа.

- Мисля, че ще успееш. Направи всичко възможно, за да издържиш. И не се отделяй от Роуан. Покажи и? някак, че си тук заради нея.

Майкъл кимна.

- Добре. Знаеш ли, чувствам се, сякаш ми е изневерила.

- Не бива да гледаш така на нещата. Нито да се ядосваш.

- Постоянно си повтарям същото.

- Има и още нещо. Вероятно няма да има значение при окончателния анализ, но искам да ти го кажа, за да го знаеш, ако нещо се случи с мен. Важно е.