Ан Райс - Полунощ 2

- Да, с времето започнах да виждам тринайсетата.

- Не от самото начало, така ли?

- Не. След време. Видях я да събира мощ, видях я да се усъвършенства, видях я да се храни от силните мъже в семейството. У Жулиен видях по-голяма мощ от тази в сестра му Катерин. Видях Кортланд. Видях пътя към портала. Знаех, че си тук.

- Кога каза на вещиците си за тринайсетата?

- По времето на Анжелик. Но трябва да разбереш колко несъвършено бе собственото ми разбиране на видяното. Почти не можех да го обясня. Думите бяха съвсем нови за мен. Процесът на мислене - също. Пък и пророчеството беше обгърнато от мрак, не по същност, а по случване. Но сега то е на път да бъде изпълнено.

- И си им обещавал единствено подчинение?

- Нима не е достатъчно? Нима не виждаш на какво съм способен? Живееш в къща, създадена от мен и чрез мен. Мечтаеш да построиш болници с богатството, което си получила от мен. Ти самата каза на Аарън, че аз съм създателят на вещиците Мейфеър. Това е истината. Виж само колко разклонения има този род. Цялото им богатство идва от мен. Щедростта ми е хранила и обличала безброй мъже и жени с това име, които не знаят нищо за мен. Достатъчно е ти да ме познаваш.

- И не си обещавал нищо друго?

- Какво друго мога да дам? Когато бъда в плът, ще съм твой слуга, също както сега. Ще бъда твой любовник и довереник, твой ученик. Никой няма да те надвие, когато имаш мен.

- А какво общо има спасението с всичко това - старата легенда, че когато порталът се отвори, вещиците ще бъдат спасени?

- Пак изтъркани думи и стари фрагменти.

- Но ти помниш всичко. Върни се до първичната идея - че вещиците ще бъдат спасени.

Тишина.

- Тринайсетте вещици ще получат възмездие в момента на моя последен триумф. Като награда за Лашър, техния верен слуга, екзекуциите на Сузан и Дебора ще бъдат отмъстени. Когато Лашър стъпи през портала, Сузан няма да е умряла напразно. Дебора също.

- Това ли беше пълното значение на думата «спасени»?

- Сега знаеш пълното обяснение.

- И как ще го направя? Все ми казваш, че ще разбереш, когато и аз разбера, а аз ти казвам, че няма да мога.

- Спомни си разговора си с Аарън - че аз съм част от живота, че моите клетки могат да се смесят с клетките на плътта, и то чрез мутация, чрез отдаване.

- Явно тук е ключът. Ти се страхуваш от това отдаване. Страхуваш се да бъдеш заключен във форма, от която няма да можеш да избягаш. Осъзнаваш ли какво е да си от плът и кръв? Можеш да изгубиш безсмъртието си. Можеш да бъдеш унищожен по време на мутацията.

- Не, няма да изгубя нищо. Когато бъда в новата си форма, ще отворя и за теб път към нова форма. Винаги си го знаела. Знаеше го, когато за първи път чу легендата от родствениците си. Знаеше защо има дванайсет крипти и една врата.

- Искаш да кажеш, че мога да стана безсмъртна.

- Да.

- Това ли виждаш?

- Винаги съм го виждал. Ти си моята перфектна спътница. Ти си вещицата на вещиците. Имаш силата на Жулиен и волята на Мери Бет. Имаш красотата на Дебора и Сузан. Душите на всички мъртви са в твоята душа. Пътувайки през мистерията на клетките, те стигнаха до теб, оформиха теб, сътвориха съвършената. Ти сияеш ярко като Шарлот. По-красива си дори от Мари Клодет и Анжелик. Твоят огън е по-силен дори от този на Маргьорит и на моята бедна Стела. Имаш по-голямо въображение дори от обичните ми Анта и Деидре. Ти си избраната.

- Душите на мъртвите още ли са в тази къща?

- Душите на мъртвите напускат земята.

- Тогава какво видя Майкъл в тази стая?

- Видя остатъчни образи на мъртвите. Такива образи се излъчиха и от предметите, които докосваше. Те са като жлебовете на фонографски цилиндър. Ако сложиш иглата в жлеба, ще чуеш гласа. Но певецът няма да е там.

- Но защо се бяха скупчили около него, докато докосваше куклите?

- Както ти казах, това са само впечатления, остатъчни образи. Въображението на Майкъл ги е съживило и ги е раздвижило като марионетки.

- Но защо вещиците са пазили тези кукли?

- За да играят същата игра. Това е като да пазиш снимка на майка си и щом я вдигнеш към светлината, все ти се струва, че в очите и? грее живот. Тогава вероятно ще повярваш, че душите на мъртвите отиват някъде, в някое друго селение, във вечността. Аз самият не съм видял никаква вечност. Виждам само звездите.

- Мисля, че са призовавали духовете на мъртвите чрез тези кукли.

- Това е като да се молиш. Да се сгряваш с остатъчните образи. Не е възможно нищо повече. Душите на мъртвите не са тук. Духът на моята Сузан мина покрай мен и отлетя нагоре. Душата на Дебора се издигна като с криле, когато крехкото и? тяло полетя от кулата на църквата. Куклите са просто сувенири. Нима не разбираш, че това вече няма значение. Куклите и смарагдът са само емблеми. Вече излизаме от областта на емблемите, спомените и пророчествата. Преминаваме в ново измерение. Представи си портала, ако искаш. Ще минем през него - от тази къща към света.