Ан Райс - Полунощ 2

Никога не бе изглеждала така спокойна и ведра.

- Това ще е още един подарък за нас, Майкъл - каза тя.

- Да, още един подарък - отвърна той, като продължаваше да гледа през прозореца. - Казват, че ще вали. И знаеш ли, Роуан - когато си тръгнах оттук, Коледата също беше бяла.

Извади вълнения шал от чекмеджето на скрина и го уви на врата си под яката на палтото. После си сложи дебели вълнени ръкавици.

- Никога няма да я забравя, за първи път виждах сняг. Разхождах се точно тук, по Първа улица, а когато се прибрах у дома, разбрах, че татко е умрял.

- Как е станало? - Колко съчувствена изглеждаше, дори леко свъси чело. Лицето и? беше така гладко, че и най-лекото притеснение минаваше като сянка по него.

- При пожар в един склад на «Чупитулас» - отвърна Майкъл. - Така и не разбрах подробностите. Началникът им казал да се махат, защото покривът ще се срути, но един от тях паднал долу или нещо подобно, а татко се върнал да го извади. Точно тогава покривът паднал. Казаха, че се разлюлял като гигантска вълна и после се срутил вътре. Цялата сграда просто експлодирала. Изгубили трима пожарникари този ден. А през това време аз се разхождах из Гардън Дистрикт и се наслаждавах на снега. Затова се преместихме в Калифорния. Всички от семейството бяха починали - всички лели, чичовците. До един погребани в гробището «Свети Йосиф», и все от «Лониган и синове». До един.

- Сигурно е било истински кошмар за теб.

Той поклати глава.

- Най-лошото беше, че се радвах, че отивам в Калифорния, а знаех, че никога нямаше да го направим, ако той не беше умрял.

- Ела, седни и си изпий шоколада, изстива. Беа и Сесилия ще дойдат всеки момент.

- Трябва да тръгвам. Имам много задачи. Да ида до магазина да видя дали са пристигнали кашоните. Да се оправя с фирмата за кетъринг. Забравих да им се обадя.

- Няма нужда. Райън се е погрижил. Той казва, че се товариш с твърде много неща. Щял да изпрати водопроводчик да изолира всички тръби.

- Харесва ми да работя. Пък и тръбите така или иначе ще замръзнат. Това май ще е най-суровата зима от сто години насам.

- Райън казва да мислиш за него като за помощник-управител. От фирмата за кетъринг ще дойдат към шест. Така, ако някой закъснее…

- Добра идея. Дотогава ще съм се прибрал. Ще ти се обадя от магазина. Ако имаш нужда от нещо…

- Хей, нали няма да излезеш, без да ме целунеш.

- Разбира се, че не. - Той се наведе и я обсипа с целувки - груби и бързи, и я накара да се засмее, когато целуна и корема и?. - Довиждане, Малки Крие - прошепна Майкъл. - Вече е Коледа, Малки Крие.

На вратата спря да си сложи дебелите ръкавици и и? изпрати още една въздушна целувка.

Тя изглеждаше като картинка - седнала в люлеещия се стол с висока облегалка, подвила крака под себе си. Дори устните и? бяха поруменели. Когато се усмихна, на бузите и? се появиха трапчинки.

Още щом пристъпи навън, дъхът му стана на пара. От години не бе усещал такъв суров студ. Небето беше искрящо синьо.

Яд го беше, че ще изгубят банановите дръвчета. Но красивите камелии и азалии още се държаха. Градинарите ги бяха сложили под похлупаци, а моравата изглеждаше като от кадифе.

Майкъл се вгледа в голата мирта. Не чу ли отново барабаните на Марди Грас?

Изчака няколко минути ванът да загрее, преди да потегли. Насочи се право към моста. Щеше да стигне Оук Хейвън за четирийсет и пет минути, ако успееше да кара с висока скорост по шосето покрай реката.

Четирийсет и седем

- Какво беше съглашението и обещанието? - попита тя.

Стоеше насред таванската стая - вече стерилно чиста, с бели стени и открити прозорци, които гледаха към покривите на къщите отсреща. Не беше останал и помен от Жулиен. Всичките му книги бяха изчезнали.

- Това вече не е важно - отговори той. - Пророчеството е на път да се сбъдне и ти си порталът.

- Искам да знам. Какво е било съглашението?

- Това са просто думи, предавани от уста на уста, от поколение на поколение.

- Да, но какво означават?

- Съглашение между мен и вещицата - че аз ще изпълнявам всичките и? заповеди, ако тя роди женско дете, което да наследи силата и? и правото да ме командва и да ме вижда. А аз трябва да я направя богата и да изпълнявам всичките и? желания. Да предвиждам бъдещето за нея, да отмъщавам за всички обиди и наранявания. Но в замяна тя трябваше да роди женско дете, което да обичам и на което да служа, и което да ме обича и вижда.

- И това дете е трябвало да е по-силно от майка си - колкото повече се приближава до тринайсетото.