Ан Райс - Полунощ 2

- И това преобразуване може да бъде повторено. Така ли?

- Това е по твоята специалност, Роуан. Аз прочетох книгата на живота, надничайки над рамото ти. Всички живи клетки могат да се възпроизведат. В много отношения и аз мога. Моите клетки могат да се присадят на твоите. Има възможности, за които дори не си мечтала.

- И ще стана безсмъртна?

- Да. Ще станеш моя спътница. Моя любовница. Безсмъртна като мен.

- Кога ще се случи това?

- Ще разбера, когато ти го узнаеш. А ти ще знаеш много скоро.

- Абсолютно сигурен си в мен, нали? Не знам как да го направя. Казах ти.

- А какво ти казват сънищата?

- Това са кошмари, пълни с неразбираеми образи. Не зная откъде идва тялото на масата. Не зная защо Лемли е там. Не разбирам какво искат от мен и не желая да виждам отново Ян ван Абел разкъсан. Онова място няма никакво значение за мен.

- Успокой се, Роуан. Позволи ми да те успокоя. Сънищата ти говорят. Но истината ще дойде от самата теб - ще изскочи от врящия казан на ума ти.

- Не, махни се от мен. Искам само да говорим.

Тишина.

- Ти си порталът, любима моя. Жадувам за плътта. Изморих се от самотата. Не знаеш ли, че времето вече настъпва? Моята майка, красивата ми майка… Сега е времето да се преродя.

Тя затвори очи, усещаше устните му по тила си, пръстите му плъзнаха по гръбначния и? стълб. Топла длан я притисна между краката и в нея се вмъкнаха пръсти. Устни притиснаха устните и?. Пръсти защипаха болезнено прекрасно зърната и?.

- Нека те обгърна - прошепна той. - Другите ще дойдат и ти ще останеш с тях часове, а аз ще витая жадно далече от теб, ще те гледам и ще улавям думите, които се отронват от устните ти, сякаш са капки вода, с които да утоля жаждата си. Позволи ми да те обгърна сега. Подари ми тези часове, моя красива Роуан…

Тя усети, че я вдига, краката и? вече не докосваха пода. Мракът около нея се завихри и силни ръце я обгърнаха. Галеха цялото и? тяло. Вече не съществуваше гравитация; усещаше как силата му нараства, топлината му се засилваше.

Студеният вятър се блъскаше в прозорците. Огромната празна къща изглеждаше изпълнена с шепот. Роуан плуваше във въздуха. Обърна се и посегна да хване мрачната плетеница от ръце, които я държаха, но нещо раздели краката и? и тя отвори уста. Да, направи го.

- Кога ще настъпи моментът? - прошепна тя.

- Скоро, любов моя.

- Не мога да го направя.

- О, ще можеш, красавице моя. Знаеш го. Ще разбереш…

Четирийсет и осем

Денят притъмня и вятърът стана още по-свиреп, когато Майкъл излезе от колата. Плантаторската къща обаче изглеждаше приветлива и гостоприемна, от прозорците и? струеше топла жълта светлина.

Аарън го чакаше на вратата, облечен в няколко ката вълнени дрехи под сивата жилетка, а на врата си бе увил кашмирен шал.

- Весела Коледа, приятелю - каза Майкъл. - Ето, това е за теб. - Сложи в ръцете му малка бутилка, увита в зелена коледна хартия. - Опасявам се, че сигурно няма да е кой знае каква изненада, но е най-доброто бренди, което успях да открия.

- Много мило от твоя страна - усмихна се Аарън. - Мисля да му се насладя с удоволствие. До капчица. Влизай вътре на топло. И аз имам нещичко за теб. Ще ти го покажа по-късно. Влизай.

Вътре беше прекрасно топло. Във всекидневната имаше доста голямо дръвче, разкошно украсено със златни и сребърни орнаменти. Това изненада Майкъл, защото той нямаше представа как празнуват Коледа в Таламаска и дали изобщо я празнуват. Дори полиците на камините бяха украсени с бодлива зеленика. Буен огън пламтеше в голямата камина.

- Това е много стар обичай, Майкъл - каза Аарън, преварвайки въпроса му с усмивка. Остави подаръка си на масата. - Датира много преди Христа. Зимното слънцестоене е времето, когато всички сили на земята са в своя апогей. Вероятно затова Синът Господен е избрал да се роди точно сега.

- Аха, като че ли точно по Коледа наистина започвам да вярвам в Сина Господен и дори в земните сили.

Чувстваше се добре тук. Беше уютно, като в провинцията - с ниски тавани, по-прости гипсови украси, големи дълбоки огнища, построени не само за въглища, но и за горене на едри цепеници.

Майкъл свали коженото си палто и ръкавиците. Даде ги с благодарност на Аарън и протегна ръце към огъня, за да се сгрее. В общите стаи не се мяркаше никой, въпреки че от кухнята се дочуваше някакво тракане и гласове. Вятърът блъскаше заскрежените френски прозорци, през които обаче все още се виждаше бледозеленият пейзаж навън.

Таблата с кафето ги чакаше и Аарън покани Майкъл да седне на креслото вляво пред камината.