Ан Райс - Полунощ 2

- Аарън е дребен. Таламаска е дребна. Те са нищо! - Гласът се извиси гневно. Въздухът в стаята беше топъл и се движеше като завираща вода. Полилеите се заклатиха съвсем безшумно, сякаш носени от течения.

- Таламаска има знание - продължи той. - Те имат сила да отворят портали, но отказват да го направят за нас. Те са наши врагове. Биха поверили съдбата на света в ръцете на страдащите и слепите. А и са лъжци. Всички до един. Записвали са историята на вещиците Мейфеър, защото тя е историята на Лашър, а те се борят срещу Лашър. Това е истинската им цел, а се опитват да те убедят, че се интересуват от вещиците. На скъпоценните им кожени папки трябва да пише «Досие на Лашър». Досието е шифровано. То е история на нарастващата сила на Лашър. Нима не можеш да разбереш това?

- Не наранявай Аарън.

- Не обичаш мъдро, Роуан.

- Не харесваш добротата ми, нали? Ти обичаш злото.

- Какво е зло? Любопитството ти зло ли е? Зло ли е, че искаш да ме изучиш, както изучаваш мозъците на човеците? Че искаш да научиш от клетките ми онова, което би довело до огромен прелом в медицината? Аз не съм враг на света, просто искам да стана част от него.

- Гневен си.

- Боли ме. Обичам те.

- Да искаш, не означава да обичаш, Лашър. Да използваш, не е любов.

- Не, не ми говори така. Нараняваш ме.

- Ако убиеш Аарън, никога няма да стана твоят портал.

- Толкова дребно нещо да предрешава толкова много.

- Лашър, ако го убиеш, няма да стана портал.

- Аз съм твой слуга, Роуан. Иначе вече щях да съм го убил.

- Майкъл също.

- Добре.

- Защо си казал на Майкъл, че не може да ме спре?

- Защото се надявах да не може и исках да го изплаша. Той е омагьосан от Аарън.

- Лашър, как да ти помогна да се въплътиш?

- Ще узная, когато и ти узнаеш, Роуан. А ти знаеш. И Аарън знае.

- Лашър, ние не знаем какво представлява животът. Въпреки науката си и всички определения за смисъла и възникването му. Мигът, в който животът възниква в мъртвата материя, е пълна мистерия за нас.

- Но аз съм вече жив, Роуан.

- А как да ти направя плът? Влизал си в телата на живи и мъртви. Не можеш да оставаш в тях.

- Може да се направи, Роуан. - Гласът му бе съвсем тих, почти шепот. - С моята и твоята сила. И с моята вяра, защото трябва да отстъпя, за да осъществя връзката. Но в твоите ръце пълното сливане е възможно.

Тя присви очи - опитваше се да види форми, модели в мрака.

- Обичам те, Роуан. Вече си изморена. Нека те успокоя. Позволи ми да те докосна. - Гласът му стана още по-ехтящ.

- Искам щастлив живот с Майкъл и нашето дете.

Във въздуха нещо се завихряше, нещо се събираше, концентрираше се, и в стаята стана по-топло.

- Моето търпение е безкрайно. Аз виждам надалече. Мога да чакам. Но сега ти ще изгубиш интерес към останалите, защото ме видя и разговаря с мен.

- Не бъди толкова сигурен. Аз съм по-силна от останалите. Знам повече.

- Да, Роуан. - Завихреният въздух започваше да се концентрира като огромен призрак от дим. Въртеше и люлееше полилея. Приличаше на паяжини, уловени от течение.

- Мога ли да те унищожа?

- Не.

- Защо?

- Роуан, измъчваш ме.

- Защо не мога да те унищожа?

- Твоят дар е да променяш материята. У мен няма материя, която може да бъде атакувана. Можеш да удариш единствено по материята, която събирам, за да изградя образа си, но аз правя същото, когато се разтварям във въздуха. Сама го видя. Можеш да нараниш само временния ми облик в момента на материализация и ти вече го направи. Когато се появих за първи път пред теб, до водата. Но не можа да ме унищожиш. Аз винаги съм бил тук, Роуан. Вечен съм.

- Ами ако ти кажа, че всичко свършва, че никога няма да се обърна отново към теб. Че няма да бъда портал, освен за бъдещето на рода Мейфеър, за моето неродено дете и за мечтите ми.

- Това са дребни неща, Роуан. Нищо не може да се сравни с мистериите и възможностите, които ти предлагам. Представи си само - какво можеш да научиш от мен, когато мутацията завърши и аз вече имам тяло, в което ще живее един вечен дух.

- А как ще се отнасяш с мен, когато порталът се отвори и сливането завърши?

- Ще те обичам, както никой човек не може да те обича. Защото ти ще си моята майка, моят създател и моят учител. Как бих могъл да не те обичам? Ще имам огромна нужда от теб. Ти ще ме учиш как да движа крайниците си, как да виждам, да говоря, да се смея. Ще съм като безпомощно дете в ръцете ти. Не разбираш ли? Ще те боготворя, обична моя Роуан. Ще бъда инструментът, с който ще постигнеш всичко, което си желала. А освен това тогава ще съм двайсет пъти по-силен от сега. Защо плачеш? Защо са тези сълзи в очите ти?