Ан Райс - Полунощ 2

Да, тя се отваряше като тъмнолилавия ирис в градината. Като розите, които се бяха разпаднали върху своите грапави и потъмнели стъбла, а листата им бяха осеяни с петна и малки венички.

Тя се мяташе и извиваше на килима.

Извиваше се като котка на горещ…

Махай се, вещице, ти не си тук! Този час е само мой.

- Да, само твой, само наш.

Езиците ближеха зърната и?, устните ги докосваха и дърпаха, зъбите ги хапеха.

- По-силно, по-грубо. Изнасили ме! Използвай мощта си.

Той я вдигна така, че главата и? падна назад, а косата и? увисна под нея. Очите и? бяха затворени. Ръце отвориха срамните и? устни и бедрата и?.

- Стани мъж, влез в мен грубо!

Устните засмукаха по-грубо зърната и?, езиците ближеха гърдите, корема, пръстите стискаха задника и? и дращеха бедрата и?.

- Член - прошепна тя и после почувства как потъна в нея, огромен и твърд. - Да, давай, разкъсай ме, давай! Давай! - Заля я аромат на чиста здрава плът, на чиста коса, когато тежестта легна отгоре и? и членът се задвижи на тласъци. Мярна лице, тъмнозелени очи. А после всичко се размаза, когато устни отвориха нейните.

Беше прикована към килима, членът гореше в нея, дразнеше клитора и?, влизаше все по-надълбоко. Не мога, не мога да го понеса. Разкъсай ме, да. Оргазмът я заля. Умът и? се изпразни и съзнанието и? бе залято от прииждащи на вълни цветове. Наслада избухна в корема и? и плъзна към гърдите, лицето и бедрата. Скова прасците и? и мускулите на краката и?. Тя чу собствения си вик, но той и? прозвуча някак далечен и маловажен. Тялото и? пулсираше безпомощно, лишено от воля и съзнание.

Избухваше отново и отново, изгаряше я. Отново и отново, докато времето, вината и всички мисли бяха изличени. Сутрин. Това бебешки плач ли е? Не. Телефонът звъни. Няма значение.

Беше в леглото, под завивките, гола. Слънчевата светлина струеше през прозорците в предната част на къщата.

Спомни си за изминалата нощ и нещо в нея запулсира болезнено. Пак телефонът, или пък бебешки плач? Бебе някъде в другия край на къщата. В полусън тя го виждаше как рита с малките си крачета и свива колене.

- Мила моя - прошепна той.

- Лашър…

Плачът бе спрял. Тя затвори очи и се опита да задържи зад клепачите си образа на озарените от слънцето прозорци и плетеницата на клоните на дъба, зад която надничаше небето.

Когато отново ги отвори, видя тъмното му красиво лице и зелените му очи. Докосна копринените му устни. Лежеше върху нея с цялата си тежест, членът му беше между краката и?.

- Господи, толкова си силен!

- Заради теб, красавице моя. - Устните разкриха едва-едва проблясъка на бели зъби. - Само с теб, божествена моя.

Тогава я заля топла вълна, топъл вятър развя косата и? назад и я погълна гореща вихрушка.

И всичко се случи отново - в тишината на утрото и в светлината на слънцето.

По обяд тя седна до басейна. От водата към студената слънчева светлина се вдигаше пара. Време беше да изключи нагревателя. Зимата наистина беше дошла.

Но на нея не и? беше студено с вълнената рокля. Започна да си реше косата.

Отново го усети до себе си и присви очи. Да, съвсем ясно видя потрепването на въздуха, когато той я обгърна като було, което леко се спусна по раменете и ръцете и?.

- Махни се от мен - прошепна тя, усещаше невидимото присъствие плътно около себе си. Седна с изправен гръб и изсъска: - Махай се!

Като че видя отблясък от огън, но след миг студът се върна и въздухът доби нормалната си плътност. Завърнаха се и нежните аромати на градината.

- Ще ти кажа кога да дойдеш - каза Роуан. - Не смятам да съм на твое разположение.

- Както желаеш, Роуан. - Пак вътрешният глас, който бе чула в Дестин. Звучеше сякаш в главата и?.

- Ти виждаш и чуваш всичко, нали? - попита го.

- Дори мислите ти.

Тя се усмихна, но с яд и ожесточение, и почисти космите от четката си.

- И какво си мисля сега?

- Искаш да те докосна отново, да те обгърна с илюзии. Искаш да разбереш какво е да си мъж и да те обладая така, както бих обладавал мъж.

Бузите и? поруменяха. Тя почисти още малко руси косми от четката, пусна ги в папратите до себе си и те изчезнаха сред тъмните листа.

- А можеш ли да го направиш?

- Можем да го направим заедно. Можеш да видиш и почувстваш много неща.

- Първо искам да поговорим.

- Добре. Но ти ме жадуваш.

- Можеш ли да видиш Майкъл? Знаеш ли къде е сега?

- Да, виждам го. Той е в къщата си и се рови из многобройните си вещи. Плува в спомени и в очакване. Погълнат е от желанието да се върне при теб. Мисли само за теб. А ти мислиш да ме предадеш, Роуан. Мислиш да кажеш на приятеля си Аарън, че си ме видяла. Мечтаеш за предателство.