Ан Райс - Полунощ 2

- Значи сте получили съзнание за собственото си «аз» чрез нас?

- Всичко чрез вас. Самосъзнание, желание, амбиция. Вие сте опасни учители. А ние сме недоволни.

- Значи сред вас има и други с амбиции.

- Жулиен каза: «Материята създаде човека, а човекът създаде боговете». Това е отчасти вярно.

- А беше ли говорил с човешко същество преди Сузан?

- Не.

- Защо?

- Не зная. Видях и чух Сузан. Обичах Сузан.

- Искам да се върнем на Аарън. Защо каза, че той говори лъжи?

- Аарън не разкрива цялата цел на Таламаска.

- Сигурен ли си?

- Разбира се. Как може Аарън да ме излъже? Знаех, че ще се появи, преди още да е съществувал. Предупрежденията на Артър Лангтри бяха за Аарън, а той дори не го е познавал.

- Но в какво лъже Аарън? Кога и по отношение на какво е излъгал?

- Аарън има мисия. Както и останалите му братя от Таламаска. Те пазят тайна. Пазят тайно знание. Те са окултен орден, ако трябва да използвам понятни за теб думи.

- И какво е това тайно знание? Каква е мисията им?

- Да защитават човека от нас. Да се погрижат да няма портали.

- И преди ли е имало портали?

- Имаше. Имаше мутации. Но ти си най-великият от всички портали. Това, което можеш да постигнеш с мен, ще е първо по рода си.

- Чакай малко. Искаш да кажеш, че и други подобни същества са идвали в света на материалното?

- Да.

- Но кои? Какви са те?

- Смях. Те се крият много добре.

- Смях ли каза?

- Защото се смея на въпроса ти, но не знам как да наподобя звука. Затова го казах. Смея се, задето смяташ, че това не се е случвало. Ти, смъртната, чувала толкова много истории за призраци и чудовища. Нима мислиш, че няма и капка истина в старите приказки? Но не това е важното. Нашето сливане ще е почти перфектно, несравнимо с нищо досега.

- А Аарън знае, че и други са идвали?

- Да.

- И защо не иска да отварям портала?

- Ти как мислиш?

- Защото смята, че си зъл.

- Неестествен, така би се изразил той, което е глупаво, защото аз съм така естествен, както електричеството, както звездите или огъня.

- Неестествен. Той се страхува от силата ти.

- Да. Но той е глупак.

- Защо?

- Както ти казах, щом това сливане бъде постигнато веднъж, то ще може да се направи отново. Не ме ли разбираш?

- Да, разбирам те. Има дванайсет крипти в гробището и една врата.

- Точно така. Сега вече мислиш. Какво почувства, когато за първи път прочете учебник по неврология, когато за първи път стъпи в лаборатория? Че човек едва е започнал да разбира възможностите на съвременната наука, че чрез транспланти и присадки, инвитро експерименти с гени и клетки могат да бъдат създавани нови същества. Видяла си възможностите. Твоят ум е млад и с огромно въображение. Ти си онова, от което мъжете се страхуват - лекар с въображение на поет. Но ти обърна гръб на това, Роуан. В лабораторията на Лемли можеше да създаваш нови същества от частите на други. Но посегна към по-груби инструменти, защото се страхуваше от онова, което можеше да направиш. Скри се зад хирургическия микроскоп и намери заместител на силата си в грубите микроинструменти от стомана, с които да режеш тъканите, вместо да ги създаваш. Дори сега действаш от страх. Искаш да построиш болници, където хората да се лекуват, когато всъщност искаш да създаваш нови същества.

Тя седеше неподвижна и притихнала. Никой не бе говорил с по-голяма точност за най-скритите и? мисли. Почувства огъня и мащаба на собствената си амбиция. Усети в себе си аморалното дете, което мечтаеше за мозъчни присадки и синтетични същества, преди зрялата жена да изличи всичко това.

- Нима нямаш куража да разбереш защо, Лашър?

- Аз виждам далече. Виждам голямо страдание в този свят. Виждам нещастията и непохватността и резултатите от тях. Не съм заслепен от илюзии. Навсякъде чувам писъци от болка. И познавам собствената си самота, познавам собственото си желание.

- От какво трябва да се откажеш, за да получиш плът и кръв? Каква ще е цената за теб?

- Не се страхувам от цената. Болката на плътта не може да е по-лошо от онова, което изстрадах през тези три столетия. Ти би ли искала да бъдеш като мен, Роуан? Да се носиш в пространството, извън времето, сама, заслушана в плътските гласове на света, отделена и жадуваща за любов и разбиране?

Тя не отговори.

- От цяла вечност чакам да се въплътя. Чакам от незапомнени времена. Чаках, докато крехкият човешки дух най-после придоби знанието, с което да вдигне бариерата. И сега ще бъда в плът, ще бъда съвършен.

Тишина.

- Разбирам защо Аарън се страхува от теб - каза Роуан.