Ан Райс - Полунощ 2

- Това е просто номер, игра на сенки, опитваш се да ме заблудиш.

- Не, аз съм това, което съм. Собствените ти мисли ти пречат. Ти също виждаш далече. Винаги си можела. Дванайсет крипти и един портал, Роуан.

- Не разбирам. Играеш си с мен, объркваш ме. Вече нищо не разбирам.

Настъпи тишина, а след миг отново онзи звук - сякаш целият въздух пееше. Обгърна я тъга, като облак, вълнистите слоеве на подобна на дим сянка изпълваха стаята, виеха се около и по полилеите и изпълваха огледалата с мрак.

- Около мен си, нали?

- Обичам те - каза той, гласът му отново беше шепот и се чуваше съвсем отблизо. Роуан усети устни да докосват бузата и? и се напрегна, но вече бе станала много сънлива.

- Махни се от мен, искам да бъда сама. Не съм длъжна да те обичам.

- Роуан, какво да ти дам, какъв подарък искаш?

Нещо отново бръсна леко лицето и?. Последва докосване, което предизвика тръпки по цялото и? тяло. Зърната и? се втвърдиха под копринената нощница, а вътре в нея нещо запулсира - глад, който усещаше с цялото си тяло.

Опита се да прочисти погледа си, но в стаята вече беше тъмно. Огънят бе догорял, а само преди минути имаше пламъче.

- Играеш си с мен. - Сякаш въздухът я докосваше навсякъде. - Играеш номера и на Майкъл.

- Не. - Лека целувка по ухото и?.

- А виденията, когато се е удавил? Твое дело са, нали?

- Не, той не беше тук. Не бих могъл да го последвам там, където отиде. Аз съм единствено с живите.

- Ти ли създаде призраците, които е видял, когато е плувал в басейна онази нощ?

- Не.

Тя трепереше цялата, махаше с ръце, за да се освободи от усещанията, като че се опитваше да се отърве от паяжина.

- А ти видя ли ги?

- Да, но чрез неговите очи.

- И какво представляваха?

- Не зная.

- Защо не знаеш?

- Те са образи на мъртви хора. А аз съм на тази земя. Не познавам мъртвите. Не ми говори за тях. Не зная нищо за Господ и за каквото и да било, което не е на тази земя.

- Господ! Но какво е земята? - Нещо я докосна по тила и лекичко повдигна косата и?.

- Това тук, Роуан, селението, в което съществуваш, в което съществувам и аз - паралелно, в самия физически свят, и все пак отделен. Аз съм физически, Роуан - толкова естествен, колкото и всичко останало по земята. Изгарям за теб в такава чистота, сякаш е огън без край. В нашия свят.

- А призраците, които Майкъл видя в тази стая в деня на сватбата, твое дело ли бяха?

- Не.

- Ти видя ли ги? - Сякаш перце докосна бузата и?.

- През неговите очи. Нямам всички отговори, които искаш от мен.

Нещо погали гърдите и бедрата и?. Тя сви крака под себе си. Камината вече беше студена.

- Махни се от мен! Ти си зло.

- Не.

- От ада ли дойде?

- Играеш си с мен. Аз съм в ада, изгарям от желание да ти доставя удоволствие.

- Спри. Искам да се махна оттук. Спи ми се.

Обърна се и погледна към почернялата камина. Жаравата бе угаснала. Клепачите и крайниците и? натежаваха. Опита се да стане на крака, като се подпираше на камината, но знаеше, че няма да може да стигне до стълбите. Обърна се, свлече се на колене и се просна на мекия китайски килим. Той беше като коприна под нея, а хладният въздух и? беше приятен. Имаше чувството, че сънува, когато погледна нагоре към полилея. Гипсовите орнаменти сякаш се движеха, а акантовите им листа се извиваха и къдреха.

Всичко чуто внезапно заплува в ума и?. Нещо я докосна по лицето. Зърната на гърдите и? набъбнаха и усети пулсиране между краката си. Помисли си за Майкъл, който сега беше толкова далече, и изпита мъка. Не биваше да подценява това същество.

- Обичам те, Роуан.

- Сега си над мен, нали? - Взираше се в сенките, благодарна за хлада, защото самата тя гореше, сякаш бе попила цялата топлина на огъня. Усети влага между краката си и тялото и? се отвори като цвете. Нещо я галеше от вътрешната страна на бедрата, където кожата е най-мека. Краката и? се извиха навън като венчелистчета на отварящо се цвете.

- Престани, не ми харесва.

- Обичам те, мила моя. - Целувки по ушите, по устните, а после и по гърдите. Засмука силно и ритмично зърната и? и започна да ги хапе.

- Не искам - прошепна тя, но всъщност искаше, би закрещяла от агония, ако това престанеше.

Ръцете и? се разпериха встрани и нощницата и? се вдигна нагоре. Чу се раздиране на коприна и дрехата падна. Беше напълно, превъзходно гола. Ръце я галеха между краката. Само че не бяха ръце. Беше Лашър. Лашър я смучеше и галеше, целуваше ушите и клепачите и?. Цялата беше обгърната от необятното му присъствие. Той бе дори под нея - галеше гърба и?, разделяше задните и? бузи и галеше срамните устни.