Ан Райс - Полунощ 2

По телефона прозвуча много развълнуван, защото всичко там изглеждало така неприветливо и той нямал търпение да се върне у дома. Липсваше и? ужасно, огромното легло беше празно без него.

Но другият чакаше.

Когато мекият звук на камбанките на часовника отмря, Роуан стана, облече си копринения пеньоар над нощницата, обу сатенените пантофи и тръгна към дългото стълбище.

Къде да се срещнем, мой демоничен любовнико?

В салона между огромните огледала, докато завесите са дръпнати, за да нахлува светлина от улицата? Да, там е най-подходящо.

Вървеше бавно по полирания под от борова дървесина. Краката и? потънаха в китайския килим, когато тръгна към първата камина. Цигарите на Майкъл бяха на масата. Недопита чаша бира. В камината тлееха въглените на огъня, който бе запалила сама през първата си наистина студена нощ в Юга.

Да, първи декември, а бебето вече имаше клепачи, ушите му също започваха да се оформят.

Никакви проблеми, каза лекарят. Здрави родители, без вродени заболявания, а тялото и? било в отлична кондиция. Хранете се разумно и между другото, какво работите?

Излъга.

Днес бе чула Майкъл да говори с Аарън по телефона.

- Да, всичко е наред. Дори изненадващо добре. Напълно спокойно. Освен онова ужасно видение на Стела в деня на сватбата, но може и да съм си го въобразил. Бях изпил доста шампанско. - Пауза. - Не. Абсолютно нищо.

Аарън разпознаваше лъжата, нали? Аарън знаеше. Но проблемът при мрачните нечовешки сили беше там, че никога не си сигурен дали работят. Може да те подведат, когато най-много разчиташ на тях. Защото след случайните и определено нежелани проблясъци и надничания в мислите на останалите, светът внезапно се изпълва с дървени лица и безизразни гласове. И ти оставаш сам.

Може би Аарън беше сам. Не бе открил нищо полезно в старите записки на Жулиен и в счетоводните книги в библиотеката. Нищо, освен очакваните икономически записки за плантацията. Не бе открил нищо и в гримоарите и демонологиите, събирани през годините - само публикувана информация за вещерството, която бе общодостъпна.

Къщата вече бе завършена и красива, без мрачни и неизследвани кътчета. Дори таванът искреше от чистота. Беше се качила там с Майкъл, за да види резултата, преди той да тръгне за летището. Всичко беше подредено. Стаята на Жулиет се бе превърнала в хубава работна стая за Майкъл, с чертожна маса, папки за чертежите и лавици, пълни с книги.

Сега стоеше в средата на китайския килим, с лице към камината, със стиснати ръце и наведена глава. Докосна устните си. Какво чакаше? Защо не го изричаше: Лашър. Вдигна бавно поглед към огледалото над камината.

Той беше зад нея, пред вратата с форма на ключалка, и я гледаше. Светлината от улицата бе достатъчна - проникваше от остъкленията и на двете крила.

Сърцето и? заби лудо, но тя не се обърна. Взираше се в него в огледалото - мислеше, преценяваше го - опитваше се да впрегне всичките си сили, човешки и нечовешки, за да разбере от какво е изградено това същество, какво представлява тялото му.

- Обърни се към мен, Роуан. - Глас като целувка в мрака. Не беше заповед, нито молба, а нещо по-интимно, като думи на любовник, чието сърце ще бъде разбито, ако получи отказ.

И тя се обърна. Той стоеше с гръб към вратата, със скръстени ръце. Беше облечен със старомоден тъмен костюм, много подобен на костюмите, които Жулиен носеше на портретите от края на деветнайсети век - с висока бяла яка и копринена вратовръзка. Красива гледка. Силните му ръце, като на Майкъл, контрастираха великолепно на широките и изразителни черти на лицето. В косата му имаше руси кичури, а кожата му бе леко по-тъмна. Напомни и? за Чеиз, старото и? гадже, полицая.

- Промени каквото желаеш - каза той нежно.

Преди да успее да отговори, тя видя как започва да се променя сам. Сякаш сенките тихо закипяха, тъмната му коса изсветля и стана почти руса, а кожата му доби бронзов оттенък, също като на Чеиз. Очите му също изсветляха и в един миг се превърна в Чеиз, но в следващия се появиха други характеристики и той се промени отново, докато не прие същия облик, в който и? се бе явил в кухнята - вероятно както се бе появявал на всички останали през вековете. Само че беше по-висок и все още имаше красивия тен на Чеиз.

Тя осъзна, че се е приближила и сега стои само на няколко крачки от него. Беше по-скоро развълнувана, отколкото уплашена. Сърцето и? още биеше лудо, но поне тялото и? не трепереше. Посегна към лицето му, както бе сторила и първата нощ в кухнята.