Ан Райс - Полунощ 2

Но не можеше да се съсредоточи върху статиите за печалби, загуби и злоупотреби в различните системи.

Накрая си записа няколко бележки и си легна. Остана в тъмната спалня с часове, докато Майкъл работеше по плановете си за реставрация в другата стая.

Слушаше рева на океана през отворените врати и се наслаждаваше на докосването на бриза.

Какво да прави? Да каже ли на Майкъл и Аарън, както се бе заклела да стори? А после той щеше да се оттегли и да им погажда номерата си, за да превърне живота им в кошмар.

Замисли се за бебето и докосна корема си. Вероятно бе заченала веднага след като помоли Майкъл да се ожени за нея. Цикълът и? беше нередовен открай време, но сега мислеше, че е усетила кога е станало. Беше мечтала за бебе онази нощ. Но все пак не бе сигурна.

Дали то сънуваше в нея сега? Представи си малкото, развиващо се мозъче. Вече бе започнало да се оформя. Затвори очи и се заслуша, опитваше се да го усети. Добре е. И в този миг собственото и? телепатично сетиво започна да я плаши.

Дали силата и? можеше да нарани детето? Мисълта бе толкова ужасна, че не можа да я понесе. Замисли се отново за Лашър - той също беше заплаха за това крехко, много заето малко създание, защото тя представляваше заплаха за него самия, а едновременно с това - свят за своето дете.

Как можеше да го защити от собствената си тъмна мощ, от тъмната си история, която се опитваше да впримчи и него? Малкия Крие. Ти няма да растеш с проклятия, призраци и нощни страхове.

Опита се да прогони тези мрачни и необуздани мисли. Представи си морето навън - как вълните се разбиват безкрай в брега, всяка различна от предходната и все пак част от една и съща огромна, монотонна мощ, пораждаща сладък, приспивен звук и неизмерими вариации.

Унищожи Лашър. Прелъсти го, да, ако той се опитва да прелъсти теб. Открий какво представлява и го унищожи! Единствено ти можеш да го направиш. Кажи на Майкъл и Аарън, и той ще отстъпи. Заблуди го.

Беше четири сутринта. Трябваше да поспи. Майкъл лежеше до нея, прегърнал я със силните си ръце, главата му почиваше на гърдите и?. Присънваха и? се някакви образи - всички изпълнени с нещастие. Пак видя онези холандци с големите черни шапки, а тълпата отвън крещеше, че иска смъртта на Ян ван Абел.

- Описвам само каквото видях! - бе казал той. - Не съм еретик! Как ще се учим, ако не отхвърлим догмите на Аристотел и Гален?

Точно така. Но него вече го нямаше, както и проснатото на масата тяло с мъничките, подобни на цветчета органи.

О, как мразеше този сън!

Стана, прекоси стаята и излезе на дървената тераса. О, нима някъде другаде имаше по-необятно и чисто небе, пълно с мънички блещукащи звезди! Чисто бяла пяна по черните вълни. Бяла като пясъка, който сияеше на лунната светлина.

Но далече долу, на плажа, стоеше самотна фигура - слаб висок мъж, който гледаше към нея. Проклет да си. Видя го как бавно избледнява и накрая изчезва.

Тя остана с наведена глава, трепереща и опряла ръце на дървените перила.

Ще идваш, когато те повикам.

Обичам те, Роуан.

С ужас осъзна, че гласът не идва от определена посока - беше шепот в самата нея, интимен и едва доловим.

Чакам само теб, Роуан.

Тогава ме остави на мира. Не ми говори, нито ми се явявай, или никога няма да те повикам.

Гневна и измъчена, тя се обърна и влезе в тъмната спалня. Топлият килим бе много мек под краката и?. Отиде до леглото, легна и се притисна към Майкъл. Пръстите и? се впиха в ръката му. Отчаяно искаше да го събуди, да му каже какво се е случило.

Но трябваше да се оправи сама с това. Знаеше го. Винаги го бе знаела.

Обхвана я усещане за неизбежност.

«Просто искам още няколко дни преди битката», замоли се тя. Ели, Деидре, помогнете ми.

Вече и? прилошаваше всяка сутрин. Но скоро пристъпите престанаха и последваха прекрасни дни. Сякаш преоткриваше утрото, събуждаше се с ясна глава, същински дар от боговете.

Не бе говорила отново с мъжа. Не и? се беше явявал. Когато мислеше за него, си представяше гнева си като изгарящ огън, който удря мистериозните и неокачествими клетки на неговото въплъщение и ги изсушава на люспи. Но по-често се страхуваше.

Междувременно животът продължаваше по обичайния си начин, защото тя не издаде тайната си.

Ангажира си час при една акушерка в Ню Орлиънс, която уреди да и? направят първоначалните кръвни тестове в Дестин, а после да и? изпратят резултатите. Всичко беше нормално, както и очакваше.

Но как биха разбрали, че чрез диагностичното си сетиво тя веднага би узнала, ако нещо с бебето не е наред?