Ан Райс - Полунощ 2

Страхът и? беше толкова голям, че стегна сърцето и?, и тя реши, че ще умре. Но все пак успя да събере сили да пристъпи напред с треперещи крака. Пресегна се през плота и докосна бузата му.

Грапава, като на Майкъл. А устните - копринени. Господи! Отново отстъпи назад, парализирана, неспособна да изрече и дума. Ръцете и? трепереха.

- Страхуваш ли се от мен, Роуан? - попита той, а устните му едва се раздвижиха. - Защо? Нареди ми да оставя приятеля ти, Аарън, и аз го направих, нали?

- Какво искаш?

- О, ще ми трябва доста време, за да ти обясня - отвърна той, а шотландският му акцент се засили. - Той те чака, твоят любовник, твоят съпруг, за вашата първа брачна нощ. Вече започва да се тревожи.

Изражението му омекна, внезапно разкривено от болка. Как бе възможно една илюзия да е толкова жива?

- Върви при него, Роуан - каза тъжно той. - Но ако му кажеш, че съм тук, ще го направиш по-нещастен отвсякога. А аз вече няма да се явявам пред теб и страхът и подозрението ще го разяждат. Ще идвам само когато пожелая.

- Добре, няма да му казвам - прошепна тя. - Но и ти няма да го нараняваш. Да не си посмял да го изплашиш или притесниш. Искам да спреш с игричките! Не го тормози! Иначе, заклевам се, никога, никога няма да ти проговоря отново. Ще те прогоня.

Красивото лице изглеждаше печално, тъмните очи станаха безкрайно тъжни.

- Не искам да нараняваш и Аарън. Никога. Не искам да нараняваш никого, разбра ли?

- Както кажеш, Роуан - отвърна той. Думите му се лееха като музика, пълна с печал и тиха сила. - Какъв е смисълът на моето съществуване, ако не да служа на Роуан? Ела при мен, когато той заспи. Тази нощ, утре, когато пожелаеш. За мен времето не съществува. Ще дойда, когато изречеш името ми. Но трябва да вярваш в мен, Роуан. Ела сама, тайно. Иначе няма да се появя. Обичам те, красива моя Роуан. Но аз също имам воля. Имам воля.

Фигурата започна да трепти, сякаш озарена от ярко сияние. Изсветля и внезапно хиляди миниатюрни детайли по нея станаха видими. След това стана прозрачна и порив топъл въздух връхлетя Роуан и я изплаши. След миг вече бе сама в тъмното.

Сложи ръка на устата си. Гаденето се бе върнало. Стоеше, трепереща и на ръба на истерията, и чакаше да и? мине. В този миг чу тихите стъпки на Майкъл, който идваше към кухнята. Насили се да отвори очи.

Беше само по джинси, бос и гол до кръста.

- Какво има, скъпа? - прошепна той. Видя чашата на пода в тъмното, до вратата на хладилника. Наведе се, вдигна я и я сложи в мивката. - Какво има, Роуан?

- Нищо, Майкъл - каза тя с надебелял глас, като се опитваше да спре да трепери. Сълзите напираха в очите и?. - Лошо ми е. Тази сутрин също ми стана така, и следобеда, всъщност и вчера. Не знам какво ми е. Сега ми призля от цигарата. Ще се оправя, честно. Нищо ми няма.

- Значи не знаеш какво ти е? - попита той.

- Не, просто… ами сигурно е от цигарата, въпреки че…

- Доктор Мейфеър, наистина ли не знаете?

Тя усети ръцете му на раменете си. Косата и? докосна леко бузата му, когато той се наведе да целуне гърдите и?. И тогава тя заплака, стисна главата му и зарови пръсти в копринената му коса.

- Доктор Мейфеър, дори аз знам какво ви е.

- За какво говориш? - прошепна тя. - Просто имам нужда да поспя, отивам горе.

- Бременна си, скъпа. Виж се в огледалото. - И той много нежно докосна гърдите и?. Тя самата ги усещаше натежали и леко болезнени. Сети се и за другите малки, уж незначителни признаци, и разбра, че беше прав. Абсолютно прав.

Избухна в сълзи. Остави го да я вземе на ръце и да я понесе през къщата. Цялото тяло я болеше от напрежението при ужасната среща в кухнята. Риданията излизаха сухи и болезнени от гърлото и?. Не мислеше, че Майкъл ще може да я занесе догоре по дългото стълбище, но той успя и тя не се възпротиви. Само плачеше, заровила глава в гърдите му.

Той я положи на леглото и я целуна. Замаяна, тя го видя как духа свещите и се връща при нея.

- Толкова те обичам, Роуан. - Майкъл също плачеше. - Толкова те обичам. Никога не съм бил по-щастлив… идва на вълни и всеки път си мисля, че това е върхът, кулминацията, но после приижда още. И то точно в тази нощ… Господи, какъв сватбен подарък само. Какво съм сторил, за да заслужа такова щастие?

- И аз те обичам, скъпи. Толкова съм… щастлива. - Той се мушна под завивките, а тя се извърна и се сгуши в него. Усети го как сви колене под нейните.

Тя още плачеше, заровила лице във възглавницата. Хвана ръката му и я сложи на гърдите си.

- Всичко е просто перфектно - прошепна той.

- Нищо не може да го развали, нищо - отвърна тя.