Ан Райс - Полунощ 2

Застана до него и чак тогава той я забеляза. Не я беше чул, когато прошепна името му. Тя проследи погледа му, но видя само танцуващите двойки и блещукащите струйки дъждовна вода по предните прозорци.

- Какво има, Майкъл?

Той не помръдна. Тя го дръпна за ръката, после съвсем нежно извърна лицето му към себе си и се вгледа в очите му, като пак повтори името му. Той се извърна рязко и отново се загледа в предната част на салона. Но този път не видя нищо. Каквото и да беше, си бе отишло. Слава богу.

Роуан видя, че по челото и над горната му устна са избили капчици пот. Косата му беше влажна, сякаш бе стоял под дъжда. Придърпа го към себе си и облегна глава на гърдите му.

- Какво видя?

- Нищо… - прошепна той. Не можеше да си поеме дъх. - Стори ми се… не, няма значение.

- Кажи ми, какво видя?

- Нищо. - Хвана я за раменете и я целуна малко грубо. - Нищо няма да развали този ден, Роуан. - Говореше гърлено. - Нищо!

- Не се отделяй повече от мен - настоя тя и го повлече към библиотеката, а после и в будоара, където щяха да са сами. Сърцето му все още биеше лудо, когато тя уви ръце около врата му.

- Всичко е наред, скъпа - каза той накрая, вече дишаше по-леко. - Честно. Виденията ми не означават нищо. Не се тревожи. Моля те. Просто долавям образи от случили се преди много години неща, това е всичко. Хайде, скъпа, погледни ме. Целуни ме. Обичам те, това е нашият ден.

Партито продължи в същия дух до вечерта. Накрая младоженците разрязаха сватбената торта сред същинска буря от светкавици на фотоапарати и пиянски смях. Бяха поднесени сладкиши и кани с кафе. Гостите се настаниха в салона на групички и около масата на трапезарията и завързаха разговори. Дъждът валеше поройно. Чу се и тътенът на гръмотевица. Баровете още бяха отворени и повечето от гостите продължаваха да пият.

Тъй като Роуан и Майкъл щяха да тръгнат за Флорида на меден месец на следващия ден, бе решено тя да хвърли букета от стълбището «сега». Роуан се изкачи до средата на стълбите, погледна към морето от извърнати нагоре лица, затвори очи и хвърли букета. Чуха се радостни писъци и дори последва известно боричкане. Накрая красивата млада Кланси Мейфеър хвана букета сред гръм от одобрителни викове. Пиърс я прегърна сърдечно, обявявайки пред целия свят своето лично удоволствие от големия и? късмет.

«О, значи те двамата?» - помисли си Роуан и се върна долу. Не бе забелязала нищо, но поведението им сега не будеше никакво съмнение. Някъде далече, срещу втората камина, Петер се усмихваше, а Рандъл спореше разгорещено с Фийлдинг, който бе насаден преди известно време в един тапициран стол.

Новият оркестър току-що бе пристигнал и засвири валс. Всички посрещнаха с радост сладката, старомодна музика, а някой намали светлината на полилеите и тя стана съвсем приглушена. По-възрастните двойки станаха да танцуват. Майкъл веднага поведе Роуан към средата на салона. Още един от съвършените моменти, така богат и нежен, като самата музика. Скоро стаята се изпълни с танцуващи двойки.

Беатрис танцуваше с Рандъл, а леля Вивиан с Аарън. Всички по-възрастни гости танцуваха, дори и младите се включиха. Малката Мона беше партньорка на стария Петер, а Кланси танцуваше с Пиърс.

Майкъл не даваше вид да е видял нещо ужасно преди часове. Всъщност очите му бяха приковани предано в Роуан.

Когато часовникът би девет, някои от гостите вече плачеха, защото се бяха впуснали в дълбока изповед или задушевен разговор с отдавна невиждани братовчеди; или просто защото всички бяха толкова пияни и толкова уморени от танците, че се чувстваха длъжни да заплачат. За Беатрис това изглеждаше съвсем нормално. Тя ридаеше на дивана в прегръдката на Аарън, а Джифорд вече от часове обясняваше нещо очевидно изключително важно на търпеливата и ококорена леля Вив. Лили спореше шумно с Петер и Рандъл, като ги иронизираше, че са от тълпата «дето помни Стела».

Рита Мей Лониган още плачеше, когато си тръгна заедно със съпруга си Джери. Аманда Къри и Франклин Къри също се сбогуваха доста сълзливо.

Към десет тълпата намаля до около двеста души. Роуан бе свалила сатенените обувки с висок ток и седеше в креслото до първата камина в салона. Бе дръпнала нагоре дългите си ръкави и пушеше цигара, свила под себе си крака и заслушана в разказа на Пиърс за последното му пътуване до Европа. Дори не си спомняше къде и кога е свалила булото. Може би Беа го бе взела, когато двете с Лили бяха отишли да «подготвят спалнята на младоженците», каквото и да значеше това. Краката я боляха повече, отколкото след осемчасова операция. Беше гладна, а бяха останали единствено десерти. От цигарата и? призляваше и тя я изгаси.