Ан Райс - Полунощ 2

Майкъл беше смел и добър човек, но сега бе длъжна да го защити, защото той не можеше да защити нея. Това беше ясно. И за първи път осъзна, че когато нещата наистина започнат да се случват, вероятно ще бъде съвсем сама. Но нима не беше неизбежно?

Част четвърта

Невестата на дявола

Четирийсет

Дали щеше да си спомня за този ден като за най-щастливия в живота и?? Сватбите носят очарование за всички. Но за нея беше може би още по-впечатляваща, тъй като и? се струваше много екзотична, понеже беше старовремска, старомодна сватба в един топъл свят. А тя самата идваше от студен, самотен свят и всичко това я омагьосваше!

Предната нощ дойде да се помоли в църквата. Майкъл беше изненадан. Наистина ли се молеше на някого?

- Не зная - отвърна тя. Искаше да седне в мрачната, вече готова за венчавката църква, украсена с бели панделки и със застлана с червен килим пътека. Искаше да поговори с Ели, да се опита да и? обясни защо е нарушила обещанието си, защо е сторила всичко това и как всичко ще се подреди.

Разказа и? и за сватбената рокля, която семейството толкова бе искало, колко прекрасна е бялата копринена дантела и потрепващото було. Обясни и? и за шаферките - всички Мейфеър, разбира се - за Беатрис, помайчимата, и за Аарън, който щеше да я отведе до олтара.

Говореше ли, говореше. Каза и? дори за смарагда.

- Бъди до мен, Ели. Дай ми прошката си. Толкова много я искам.

След това заговори на майка си. Говореше и? просто, без думи, чувстваше я съвсем близка. Опита се да потисне всички спомени за Карлота.

Замисли се и за старите си приятелки от Калифорния, с които бе разговаряла през последните седмици. Много се радваха за нея, въпреки че едва ли осъзнаваха колко богат и жизнен е този старомоден свят. Барбара искаше да дойде, но семестърът в «Принстън» вече беше започнал. Джени тръгваше за Европа, а Мати щеше да роди всеки момент. Изпратиха и? прелестни подаръци, въпреки че тя, разбира се, им бе забранила. Имаше чувството, че ще се видят някой ден, преди да започне работата по медицинския център.

Завърши молитвите си доста необичайно. Бе запалила две свещи за двете си майки и една за Анта. Дори една за Стела. Беше успокояващо да гледа как малките фитилчета поемат огъня и пламъчетата танцуват пред статуята на Девата. Разбираше защо католиците палят свещи - красивите пламъци бяха като жива молитва.

После излезе да намери Майкъл, който беше в сакристията и си спомняше миналото заедно с милия стар свещеник.

В девет сутринта сватбата започна.

Роуан стоеше като скована в бялата рокля, чакаше и мечтаеше. Смарагдът лежеше на дантелата върху гърдите и? и зеленото му сияние бе единственият цвят, който я озаряваше. Дори пепелявата и? коса и сивите и? очи изглеждаха съвсем бледи в огледалото. Бижуто странно и? напомняше за католическите статуи на Исус и Мария с кървящи сърца, като онази, която бе разбила в стаята на майка си.

Но всички тези грозни мисли вече бяха далече от нея. Огромният неф на «Свето Успение Богородично» бе изпълнен с народ. Бяха дошли Мейфеър от Ню Йорк, от Лос Анджелис, дори от Далас. Над две хиляди души. Шаферките - Кланси, Сесилия, Мариан, Поли и Реджина Мейфеър - пристъпваха отмерено по пътеката под тежките звуци на органа. Беатрис изглеждаше по-разкошна дори от младите жени. А шаферите, всички Мейфеър, разбира се, и все хубавци, стояха в очакване да поемат ръцете на шаферките. Моментът настъпваше.

Изведнъж и? се стори, че ще забрави как се върви. Но бързо се окопити и нагласи дългото плътно бяло було. Усмихна се на Мона, която държеше кошничката с цветните листенца, хубава както винаги, с неизменната панделка в червената коса.

Хвана Аарън под ръка и двамата заедно я последваха под съпровода на великолепната музика.

Роуан огледа смътно лицата на събралите се от двете страни на пътеката. Бялото було размиваше всичко, но тя впери очи в светлините и свещите на олтара.

Дали щеше да запомни този миг завинаги? Букетът бели цветя в ръката и?, меката сияйна усмивка на Аарън, който я гледаше, усещането, че е изумително красива, както сигурно се чувстваха всички булки?

Когато най-после видя Майкъл - великолепен в сивия фрак с широка вратовръзка - очите и? се напълниха със сълзи. Беше невероятен, нейният любим, нейният ангел, взиращ се в нея от мястото си пред олтара. Ръцете му - без ужасните ръкавици - бяха стиснати пред тялото, главата му бе леко наклонена, сякаш се опитваше да опази душата си от ослепителната светлина, която го озаряваше. Но очите му, сините му очи бяха най-сияйни.