Ан Райс - Полунощ 2

Майкъл изглеждаше объркан. Хвърли поглед към Роуан, после към стареца и много внимателно му помогна да се изправи на крака. Когато отново вдигна очи към Роуан, тя видя, че объркването и страхът още не са напуснали лицето му.

Неколцина от младите се приближиха да и? кажат, че не бива да се притеснява от глупостите на Мейфеър. Ан Мари я посъветва да следва собствените си планове. Най-после излезе лек ветрец и стана малко по-хладно.

- Всички ще бъдат съсипани, ако не се нанесете в тази къща - каза Маргарет Ан.

- Нали няма да се откажете? - настоя Кланси.

- Разбира се, че не - усмихна се Роуан. - Това е абсурд.

Аарън я гледаше безстрастно. Беатрис се върна с нов порой извинения от името на Джифорд и замоли Роуан да не се разстройва.

Останалите също се връщаха, бяха взели връхните си дрехи и чантите. Вече беше съвсем тъмно. Въздухът беше превъзходно хладен. Партито бе свършило.

Братовчедите се сбогуваха цели трийсет минути. Всички настояваха за едно и също - да не си отива, да реставрира къщата и да забрави старите глупости.

Райън се извини заради Джифорд и за всички ужасни неща, които наговорила. Роуан не бивало да ги взема за истина, а просто да ги забрави.

- Благодаря ви, благодаря ви за всичко - каза Роуан. - Не се притеснявайте. Исках да науча тези стари истории. Исках да знам какво се говори в семейството.

- Там няма никакъв призрак - каза Райън, като я гледаше право в очите.

Роуан не му отговори.

- Ще сте много щастливи в тази къща - продължи той и стисна ръката на Майкъл, който застана до Роуан.

Тя се обърна да си тръгне и видя Аарън пред портата. Говореше с Джифорд и Беатрис. Джифорд изглеждаше вече съвсем спокойна.

Райън чакаше търпеливо до портата.

- Не се тревожи за всичко това - каза Аарън на Джифорд с прелестния си британски акцент.

Джифорд внезапно го прегърна и той отвърна грациозно на прегръдката и?, като и? целуна ръка и се отдръпна. Беатрис беше възхитена. Двете отстъпиха настрани и загледаха как черната лимузина на Аарън спира до тротоара.

- Не се тревожи за нищо, Роуан - каза на раздяла Беатрис. - Утре ще обядваме заедно, не забравяй. А сватбата ще е невероятна!

Роуан се усмихна.

- Не се притеснявай, Беа.

Роуан и Майкъл се настаниха на дългата задна седалка в лимузината, а Аарън седна на любимото си място, с гръб към шофьора. И колата бавно потегли.

Хладният полъх от климатика беше като благословия за Роуан. Влажната жега в градината още и? тежеше. Затвори очи за миг и си пое дълбоко дъх.

Когато ги отвори, видя, че са на Метаир Роуд и прелитат покрай новите гробища на града - мрачни и лишени от романтиката зад тъмните стъкла.

«Светът винаги изглежда някак призрачен зад затъмнените стъкла на лимузина», помисли си Роуан. Тогава и най-тъмните кътчета на мрака изглеждат въобразими.

Внезапно тази мисъл прониза нервите и?.

Обърна се към Майкъл и видя на лицето му истински ужас. Самата тя бе само развълнувана от наученото. Всъщност дори и? беше харесало.

- Нищо не се е променило - каза. - Рано или късно той ще дойде, ще се опита да се пребори с мен и ще загуби. Сега просто научихме повече за числото и портата. Нима не искахме точно това? - Майкъл не и? отговори. - Нищо не се е променило - настоя тя. - Нищо.

Майкъл продължаваше да мълчи.

- Не го мисли повече - сопна се Роуан. - Можеш да си сигурен, че никога няма да тръгна да събирам тринайсет вещици. Чака ме много по-важна работа. Пък и нямам намерение да плаша никой от семейството. Мисля, че не успях да се изразя ясно.

- Разбрали са го погрешно - прошепна Майкъл, взираше се в Аарън, който седеше неподвижно и ги наблюдаваше. По гласа му личеше, че е много разстроен.

- Какво имаш предвид?

- Никой не трябва да събира тринайсет вещици - каза Майкъл, сините му очи отразяваха светлините на преминаващите коли. - В това е ключът към загадката. Не са разбрали, защото не познават собствената си история.

- За какво говориш?

Не го бе виждала така притеснен от деня, в който разби бурканите. Знаеше, че пулсът му сигурно е много учестен. Мразеше да става така. Виждаше как лицето му се налива с кръв.

- Майкъл, за бога!

- Роуан, преброй предшествениците си! Онова нещо чака тринайсетата вещица, от времето на Сузан до днес. А тринайсетата си ти! Преброй ги. Сузан, Дебора, Шарлот, Жан-Луиз, Анжелик, Мари Клодет, Маргьорит, Катерин, Мери Бет. После Стела, Анта, Деидре. И накрая ти, Роуан! Тринайсетата е просто най-силната, онази, която може да стане портал, през който онова нещо да премине. Ти си порталът, Роуан. Ето защо има само дванайсет крипти в гробницата. Тринайсетата е порталът.