Ан Райс - Полунощ 2

- Добре де - каза тя, като се опитваше да го успокои. Дори събра ръце умолително. - Знаехме това, нали? Дори демонът го предсказа. Той вижда надалече, нали така ти каза, вижда тринайсетата. Но той всъщност не вижда нищо. Не вижда коя съм аз.

- Не, не каза така - отвърна Майкъл. - Каза, че вижда до края! И че не мога да те спра, не мога да спра и него. Каза, че търпението му е като търпението на Всемогъщия.

- Майкъл - намеси се Аарън. - Откъде знаеш, че ти е казал истината! Не попадай в капана му. Той си играе с думите. Той е лъжец.

- Зная, Аарън. Демонът лъже. Зная! Все това чувам. Но какво, за бога, чака? Дните минават, без да предприеме нещо. Това ме подлудява.

Роуан посегна към китката му, но той осъзна, че му мери пулса, и дръпна ръка.

- Когато имам нужда от лекар, ще ти кажа, ясно ли е?

Тя се отдръпна и се извърна настрани. Ядосваше се на себе си, че не бе проявила достатъчно търпение. Мразеше да го вижда разстроен. Мразеше и собствения си страх.

Хрумна и?, че всеки път, когато се държи така, той всъщност е движен от ръцете на невидими сили, които се опитваха да го контролират, че може би го бяха избрали за играта си именно защото бе лесен за контролиране. Но не можеше да му каже подобно нещо. Щеше да го обиди, да го нарани, а тя не искаше това. Не искаше да го вижда уязвим.

Сега чувстваше единствено поражение, взираше се в ръцете си, които почиваха в скута и?. Призракът бе казал: «Ще бъда в плът, когато ти ще си вече мъртъв». Буквално чуваше ударите на сърцето на Майкъл. Дори мислите му се бяха отвърнали от нея, знаеше, че сега се чувства замаян, дори му призлява. Когато ти ще си вече мъртъв. Шестото чувство и? казваше, че е здрав, силен и жизнен като много по-млад мъж, но отново долавяше непогрешимите симптоми на огромния стрес, който създаваше същински хаос в душата му.

Господи, колко ужасно се бе преобърнало всичко. Колко кошмарно тайните от миналото бяха отровили всичко. Не, не бе искала това, напротив. Може би щеше да е по-добре да не бяха казвали нищо. Ако бяха послушали Джифорд и бяха говорили единствено за слънчевата мечта, за къщата и сватбата.

- Майкъл - каза Аарън с обичайното си спокойствие. - Той мами и лъже. Какво право има да пророкува? Какво друго би целил, освен чрез лъжите си да се опита да сбъдне своите пророчества?

- Но къде е той, по дяволите? - настоя Майкъл. - Аарън, може би се хващам за сламка, но си мисля дали щеше да ми заговори първата нощ, ако теб те нямаше? Защо ми се яви само за да изчезне отново?

- Майкъл, мога да ти дам по няколко обяснения за всяка от появите му. Но не знам дали съм прав. Важното тук е да запазим здравия си разум и да не забравяме, че той е коварен.

- Точно така - обади се Роуан.

- Но каква е тази игра, за бога? - прошепна Майкъл. - Те ми дадоха всичко, което съм искал - имам любима жена, върнах се у дома, ще живея в къщата, за която мечтая от момче. Искаме да имаме дете! Що за игра е това? Той ми говори, а останалите, които ми се явяват, мълчат. Господи, само да можех да се отърва от усещането, че всичко е планирано, както е казал Таунсенд в съня ти. Но кой го е планирал?

- Майкъл, трябва да се овладееш - каза Роуан. - Всичко върви така прекрасно и ние сме тези, които го правим такова. Върви прекрасно още от деня, в който умря старицата. Знаеш ли, мисля си, че върша онова, което майка ми би искала. Откачено ли звучи? Мисля си, че правя онова, за което е мечтала Деидре.

Не последва отговор.

- Майкъл, не чу ли какво им казах? - попита тя. - Не ми ли вярваш?

- Роуан, просто ми обещай едно - каза той, стисна ръката и? и преплете пръсти в нейните. - Обещай, че ако видиш онова същество, ще ми кажеш. Чу ли. Няма да си замълчиш.

- Господи, Майкъл, държиш се като ревнив съпруг.

- Знаеш ли какво каза онзи старец, когато му помогнах да стигне до колата?

- За Фийлдинг ли говориш?

- Да. Той каза: «Внимавай, млади човече». Какво имаше предвид според теб?

- Майната му - прошепна тя. Внезапно се вбеси и издърпа ръка от неговата. - За кого, по дяволите, се мисли, старо копеле! Как смее да ти говори така. Няма да го поканя на сватбата. Няма да стъпи повече в онази къща. - Тя замълча и преглътна думите си. Гневът и? беше твърде горчив. Вярата и? в семейството бе така пълна, че тя беше прегърнала с отворени обятия всичко - но сега имаше чувството, че Фийлдинг я е зашлевил през лицето. Отново плачеше, по дяволите, а нямаше кърпичка. Чувстваше се сякаш… сякаш бе зашлевила Майкъл. Но всъщност искаше да накаже стареца. Как смееше?

Майкъл се опита да вземе отново ръката и?, но тя го отблъсна. Беше толкова ядосана, че го направи несъзнателно. Яд я беше и че плаче.