Ан Райс - Полунощ 2

- Не можел да направи нищо, така ли? Не можел да нарани никого! Това ли и? казахте? Не можел! Той уби Кортланд! След като Кортланд изнасили майка ти! Знаеш ли това, Роуан?!

- Млъкни, Джифорд - изрева Фийлдинг.

- Кортланд е твоят баща - пищеше Джифорд. - Нея лъжете, за бога! Пропъди го, Роуан. Обърни силата си срещу него и го пропъди оттук! Прочисти тази къща! Изгори я, ако се налага… Изгори я!

Недоволен рев се надигна от всички посоки. Израженията на присъстващите варираха от презрение до гняв. Райън отново се бе появил и пак се опитваше да обуздае Джифорд. Тя се обърна и го заплю в лицето. От всички страни се чуха смаяни въздишки. Пиърс изглеждаше огорчен и безпомощен.

Лили стана и напусна групата. Фелиша я последва, като едва не падна от бързане. Ан Мари също се изправи и помогна на Фелиша. Но другите останаха по местата си. Включително и Райън, който просто избърса лице с носната си кърпа, като че да възвърне хладнокръвието си, а Джифорд стоеше пред него със стиснати юмруци и треперещи устни. Беатрис отчаяно искаше да помогне, но не знаеше как.

Роуан стана и тръгна към Джифорд.

- Чуй ме - каза и?. - Не се страхувай. Трябва да мислим само за бъдещето, не за миналото. - Хвана я за ръцете и Джифорд неохотно вдигна поглед към лицето и?. - Ще постъпя по най-добрия и най-правилния начин, не само за мен, но и за семейството. Разбираш ли какво ти казвам?

Джифорд зарида и главата и? отново клюмна, сякаш вратът и? бе твърде слаб, за да я държи изправена. Косата и? влезе в очите.

- Само зли хора могат да са щастливи в тази къща - каза тя. - А те са зли - Кортланд беше зъл! - Пиърс и Райън я прихванаха. Райън вече започваше да се ядосва. Но Роуан не я пускаше.

- Пи твърде много - отбеляза Сесилия. Някой бе включил осветлението в двора.

Джифорд изглежда щеше да припадне всеки момент, но Роуан все още я държеше.

- Чуй ме, Джифорд - започна тя, но всъщност говореше повече на останалите. Видя, че Лили стои малко по-встрани от групата, до Фелиша. Видя, че Беатрис се взира в нея, а Майкъл е застанал зад стола на Фийлдинг и също я гледа.

- Изслушах всички ви - каза Роуан - и научих доста неща. Но искам да ви кажа, че ако искаме да победим този странен призрак и машинациите му, трябва да гледаме на него в перспектива. А семейството и самият живот са част от тази перспектива. Не бива да му позволяваме да разруши семейството или възможностите за живот. Ако наистина съществува, той принадлежи на мрака.

Рандъл и Петер я гледаха напрегнато. Лорън също. Аарън стоеше съвсем близо до Майкъл и също слушаше. Само Фийлдинг изглеждаше някак студен, ироничен и не поглеждаше към нея. Джифорд се взираше зашеметена в очите и?.

- Мисля, че Мери Бет и Жулиен са знаели това - каза Роуан. - И възнамерявам да следвам техния пример. Ако нещо се появи от сенките на Първа улица, без значение колко мистериозно може да е, то няма да успее да затъмни по-голямата схема, по-великата светлина. Сигурно разбирате какво искам да кажа.

Джифорд изглеждаше като омагьосана. Малко по малко Роуан започна да осъзнава колко странен е този момент. Колко странни изглеждат думите и?; колко странна бе в очите на всички, докато държеше необичайната си реч и стискаше ръцете на истеричната жена.

Всъщност всички се взираха в нея като омагьосани.

Пусна Джифорд и тя отстъпи назад в прегръдката на Райън, но очите и? останаха разширени, празни и втренчени в Роуан.

- Плаша те, нали? - попита Роуан.

- Не, всичко е наред - каза Райън.

- Да, всичко е наред - обади се и Пиърс.

Но Джифорд не продумваше. Всички бяха объркани. Роуан погледна към Майкъл и видя на лицето му същото зашеметено изражение, а зад него - стария мрачен ужас.

Беатрис измърмори някакво извинение за станалото, изправи се и отведе Джифорд. Райън тръгна с тях. Пиърс остана, неподвижен и някак вцепенен.

Лили се огледа, очевидно объркана, а после извика на Херкулес да и? донесе палтото.

Рандъл, Фийлдинг и Петер останаха смълчани. Другите започваха да се разотиват. Малкото момиче с панделката се взираше в Роуан. Кръглото му сладко лице беше като пламъче в тъмното. По-високото дете, Джен, като че плачеше.

Внезапно Петер стисна ръката на Роуан.

- Каза мъдри думи. Ако не се придържаш към тях, ще пропилееш живота си.

- Точно така - обади се Рандъл. - Така стана със Стела. И с Карлота. Тя пропиля живота си! - Но беше някак напрегнат и сякаш нямаше търпение да се оттегли. Обърна се и си тръгна, без да се сбогува.

- Младежо, ела да ми помогнеш - каза Фийлдинг на Майкъл. - Партито свърши. О, между другото, приемете поздравленията ми за женитбата. Може би ще доживея да видя сватбата. И, моля ви, не канете призрака.